Всеволод Сахаров

Всеволод Сахаров е роден на 18 февруари 1851 година. Завършва Трето военно александровско училище и Николаевската академия на генералния щаб. Взема участие в Руско-турската война (1877 – 1878), след което е на служба в Княжеството до 1885 година, когато са отзовани всички руски офицери. Има две деца – Виктор (1891) и Вячеслав (1893).^[1]

Генерал от инфантерията Всеволод Сахаров умира 2 март 1935 година в Брюксел, Белгия.

• Постъпил на служба (25 август 1867)
• Подпоручик (12 юли 1869)
• Поручик (7 май 1871)
• Подпоручик от гвардията (6 януари 1873)
• Поручик (27 март 1877)
• Щабс-капитан от генералния щаб (17 юли 1877)
• Капитан за отличие (27 ноември 1877, дадено през 1878)
• Подполковник (12 април 1881)
• Полковник за отличие (8 април 1884)
• Генерал-майор за отличие (10 юни 1896)
• Генерал-лейтенант за отличие (11 юни 1901)
• Генерал от инфантерията (1906)

• Трето военно александровско училище (1869)
• Николаевската академия на генералния щаб (2 разряд)

• Началник на Военното училище в София (20 март 1884 – 8 октомври 1885)

• Орден „Св. Станислав“ III степен с мечове и лента (1879)
• Орден „Св. Анна“ III степен с мечове и лента (1879)
• Орден „Св. Владимир“ IV степен (1882)
• Орден „Св. Станислав“ II степен с мечове (1885)
• Монаршеско благоволение (1887)
• Орден „Св. Анна“ II степен (1888)
• Орден „Св. Владимир“ III степен (1892)
• Орден „Св. Станислав“ I степен (1898)
• Орден „Св. Анна“ I степен (1904)

• Румънски Железен кръст (1879)
• Български орден „Св. Александър“ IV степен (1885)
• Бухарски орден „Изгряваща звезда“ II степен (1893)
• Бухарски орден „Златна звезда“ I степен (1898)

• „Списокъ генераламъ по старшинству“ Составленъ по 1-е Iюля 1906 года., С.-Петербургъ, 1906, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), стр. 291

•   Портал „Военна история на България“