Волф Харант

Волф Харант е роден на 19 август 1941 година във Виена в семейството на актьор. През 1946 г. баща му го взима със себе си в радиото за участие в радиопостановки, където Волф играе първите си роли още преди да се научи да чете и пише. От 1952 г. до 1960 г. участва в поредицата „Радио семейство“.^[1]

Има завършени висши образования по педагогика, психология, и английска филология (в Кингс Колидж, Кеймбридж). Първите му публикации датират от 1960 г. - поезия, кратка проза, журналистически текстове.^[1]

До 1985 г. работи като главен редактор на издателство „Jungbrunnen“. Работи и в телевизията.

Приносите му като литературен преводач включват преводи на творби от Марк Твен, Ръдиард Киплинг, Оскар Уайлд и други.

Автор е на книгите „Розовоухият слон“ (1971), „Птицата пее, Кралят подскача“ (1976), „Старият ми прадядо“ (1981), „Дядо нещичко изгуби“ (1991), „Нашата земя – Стихове“ (1992), „Двойният Оливер“ (1992), „Дърво за Якоб“ (1993) „Костилката живее в прасковата“ (1994).^[2]

Негов стих краси фасадата на Столична библиотека в София:^[2][3]

Очи отвори

всичко разбери

очи затвори

и се намери.

• 1976, 1982 - Австрийска държавна награда
• 1981, 1984, 1987, 1993 - Австрийска държавна награда за превод
• 1982 - Германска награда за младежка литература
• 2005 - Награда за превод на името на Астрид Линдгрен.^[1]