Вихрен Чернокожев
Вихрен Илиев Чернокожев е български литературен историк и критик, доктор по филология.
| Вихрен Чернокожев | |
| български литературен историк и критик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 29 юли 2018
|
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Работил в | Институт за литература при БАН |
Биография
редактиранеРоден е на 5 юли 1951 г. в Пловдив. Кандидат на филологическите науки (днес „доктор“) с дисертация на тема „Димитър Подвързачов. Жизнен и творчески път“ (1980). От 1990 г. старши научен сътрудник II степен (днес „доцент“) в Института за литература при БАН.[1] Заместник-директор на Института за литература (2000 – 2012). Ръководител на Издателски център „Боян Пенев“ в Института за литература (2002 – 2012). Член на Сдружение на българските писатели.
Вихрен Чернокожев е един от малцината изследователи на българския литературен хумор и сатира. За книгата си „Българският смях: Очерци и портрети“ (1994) е отличен с Националната награда „Райко Алексиев“.[1]
Автор на проекта „Антитоталитарната литература“ и на проекта за издателска поредица „Другата българска литература на ХХ век“ в Института за литература при БАН. Автор на проекта „Идентичност и асимилация. „Възродителният процес“ през 1970-те – 1980-те години на ХХ век в литературата на мюсюлманските общности“ – съвм. с проф. д-р Зейнеп Зафер от Анкарския университет.
Библиография
редактиране- Авторски книги
- „Безпощадният мечтател. Страници за Димитър Подвързачов“ (1986)
- „Българският смях“ (1994) – отличена с Национална награда „Райко Алексиев“
- „Антология на българския смях“ (1995) – заедно с Росица Чернокожева
- „Врати към смисъла“ (2000)
- „Българска литературна критика“. Т.1, В. Търново (2000) – заедно с Росица Чернокожева
- „Другият бряг на думите“ (2002)
- Съставителство (заедно с Росица Чернокожева)
- „Епиграми“ (2001) от Змей Горянин,
- „Правото да се разочароваш“ (2003) от Радой Ралин,
- „Избрани произведения“ (2009) от Димитър Подвързачов.
- Съставителство и научна редакция
- (заедно с Божидар Кунчев и Едвин Сугарев) на сборника „Антитоталитарната литература“ (2009),
- (заедно с проф. Зейнеп Зафер от Анкарския университет) на антологията „Когато ми отнеха името. „Възродителният процес“ през 70-те – 80-те години на ХХ век в литературата на мюсюлманските общности“ (2015).
Източници
редактиране- ↑ а б Вихрен Чернокожев Архив на оригинала от 2018-10-12 в Wayback Machine., Институт по литература на БАН.