Васил Клисаров

Васил Клисаров
	Васил Клисаров
български революционер
Роден	1880 г. Крушево, Османска империя
Починал	19 октомври 1943 г. (63 г.) София, Царство България
Подпис
	Васил Клисаров в Общомедия

Васил Томов Клисаров (Клисарот) е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.^[1]

Биография

Крушевската чета на войводата Методи Стойчев. Войводата е първи вляво. До него прави Васил Клисарот, Насту Стоянов от Крушово, Кязим и Ташку Кукев. Първи отляво клекнал – Ставри Димитров, втори – неизвестен, трети вдясно – Алексиев. Легнал вляво Александър Иванов – Лацу, вдясно Христо Цацов.^[2]

Васил Клисаров е роден през 1880 година в град Крушево, тогава в Османската империя, както сам казва „от родители - майка и баща - българи мияци“. Учи първоначално в българското училище в Крушево, а след това в столицана на Свободна България София, където завършва III клас.^[1]

Присъединява се към ВМОРО в 1900 година и действа като легален работник.^[1] През май 1902 година участва в милицията, притекла се на помощ на обсадената в Ракитница чета на Велко Марков.^[3] В същата година става нелегален в оргинизационната чета на Гюрчин Наумов.^[1] По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година участва в защитата на Крушевската република.^[4]

От 1902 до 1908 година е четник и ръководител в четите на Петър Ацев, Христо Чернопеев, Петър Юруков, Йордан Пиперката, Петър Самарджиев, Блаже Кръстев. Още преди Младотурската революция става ръководител на организацията в Крушево, като запазва поста и след Хуриета.^[1]

През 1910 година е арестуван от турските власти и осъден от военнополевия съд в Битоля на смърт. Присъдата му е заменена със заточение и е заточен последователно на Родос, в Подрумкале и в Айдън. От Айдън в 1911 година съумява да избяга заедно с Александър Евтимов и Георги Попхристов в Свободна България.^[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Партизански отряд № 39 на Методи Стойчев,^[1]^[5] който действа в Крушевско.^[1] По-късно е в Сборна партизанска рота на МОО. Попада в в гръцки плен на 1 септември 1913 година. Освободен е на 6 февруари 1914 година.^[5]

След 1925 година е назначен за ръководител за Крушевско на разузнавателната организация на ВМРО. В началото на 1926 година прави обиколка из Македония и констатира, че „има условия да се съхрани българският дух за дълго“.

След убийството на Александър Протогеров през 1928 година застава на страната на протогеровистите.^[6]

След освобождението на Вардарска Македония през 1941 година Васил Клисаров е избан за председател на Крушевското дружество на Илинденската организация.^[7] Държи будка за тютюн и вестници, като подпомага трите си деца в София.^[1]

На 21 февруари 1943 година, като жител на Крушево,^[8] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[1]

Умира на 19 октомври 1943 година в София.^[4]

Доклад от Клисаров до ръководството на ВМРО

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 121.
↑ ЦДА, фонд 771К, опис 1, а.е. 210, л. 1
↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 24.
↑ ^а ^б Скръбна весть // Илюстрация Илиндень XV (8 (148). Издание на Илинденската Организация, октомврий 1943. с. 17.
↑ ^а ^б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 339.
↑ КЪРВАВАТА САМОРАЗПРАВА ВЪВ ВМРО ЗАПОЧВА ПРЕЗ 1928 Г., www.sitebulgarizaedno.com, посетен на 24.9.2021 г.
↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.
↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 120.

[Свидетелства_121-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 121.

[2] ЦДА, фонд 771К, опис 1, а.е. 210, л. 1

[Майски_24-3] Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 24.

[ИИ_1943-4] а ^б Скръбна весть // Илюстрация Илиндень XV (8 (148). Издание на Илинденската Организация, октомврий 1943. с. 17.

[МОО-5] а ^б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 339.

[6] КЪРВАВАТА САМОРАЗПРАВА ВЪВ ВМРО ЗАПОЧВА ПРЕЗ 1928 Г., www.sitebulgarizaedno.com, посетен на 24.9.2021 г.

[7] Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.

[Свидетелства_120-8] Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 120.

[1]