Бронирана бригада

След края на Първата световна война с Ньойския договор на България са поставени сериозни ограничения спрямо армията. Освен всичко друго няма право и на тежко артилерийско въоръжение, включително танкове. Първите опити за въоръжаване на страната с бронирана техника датират едва от 1934 г. Министърът на войната ген. Пенчо Златев прави доклад до Министерския съвет за необходимостта от закупуване на военна техника от Италия, която включва и танкети Carro Veloce L3/33. Взето е решение да са закупят 14 танкети срещу сумата от 10 770 600 лева. ^[2]

В началото на 1935 г. танкетите са доставени на пристанище Варна и са зачислени в българската армия под името лека бойна кола „Ансалдо-Фиат“. С тях на 1 март 1935 г. се формира една рота към 2-ра колоездачна дружина от 1-ви инженерен полк в София. Така се поставя началото на бронираните войски в българската армия. ^[3] Танкетите са доставени с трицветен камуфлаж (след 1941 г. са пребоядисани в тъмнозелено), а оригиналните сдвоени 8-mm картечници „Бреда“ по настояване на военните са заменени с една австрийска 8-mm тежка картечница „Шварц-Лозе“, обр. 1907/12 г., която е на въоръжение в българската армия.

Тъй като танкетите са твърде слаби и ненадеждни, армията продължава да търси да закупи по-мощни и по-добре бронирани танкове. След отказа на Чехословакия да продаде нови машини, армейското ръководство се спира на лекия британски танк „Викерс Е“ (Vickers 6 ton mod E) с 47-mm оръдие QFSA. През 1936 г. министърът на войната ген. Христо Луков подписва договор с Vickers-Armstrong за доставката на 8 танка. Договорът е утвърден с министерско постановление от 4 септември 1936 г. В началото 1937 г. с новополучените танкове се формира 2-ра танкова рота с два взвода от по 4 танка. Танковете „Викерс“ са зачислени в армията под името бойна кола „Викерс“. Доставени са с петцветен фабричен камуфлаж, но след 1941 г. са пребоядисани в тъмнозелено.

През същата 1937 г. са проведени и първите маневри с използване на бронирана техника, която се използва за поддръжка на пехотата. Резултатите от маневрите показват нуждата от увеличаване на броя на машините и огневата им мощ.^[4]

На 31 юли 1938 г. България и страните от Балканския пакт подписват Солунското споразумение. С него Югославия, Турция, Гърция и Румъния се отказват от приложението на част IV (военни клаузи) на договора за мир и от постановленията, съдържащи се в Конвенцията за границата на Тракия, подписана в Лозана на 24 юли 1924 г. По силата на това споразумение България придобива право на свободно въоръжение, а Турция, Гърция и България премахват демилитаризираните зони по границата на Тракия.^[5] Това дава възможност за увеличаване мощта на танковите войски.

На 2 февруари 1939 г. с наличната техника се формира дружина бойни коли. Структурата на дружината включва 1-ва танкова рота с 14 леки бойни коли „Ансалдо-Фиат“ и 2-ра танкова рота с 8 бойни коли „Викерс“. Създадена е и техническа работилница за обслужване на техниката. Все още организационното обособяване на дружината е формално – един взвод от 7 „Ансалдо-Фиат“ е придаден към бързата дивизия, втори взвод от 7 „Ансалдо-Фиат“ е отделен за Прикриващия фронт, създаден за защита на границата с Турция, а 2-ра рота с бойните коли „Викерс“ е за общовойсковите щабове. Дружината е настанена в казармите на Първи кавалерийски полк. Командир на дружината е майор Тодор Иванов Попов, поручик Иван Иванов Гюмбабов е командир на 1-ва рота, а поручик Тодор Стефанов Иванов – на 2-ра рота. По-късно е формирана и 3-та рота с командир капитан Александър Иванов Босилков.^[6]

През юни 1939 г. главният инспектор на въоръженията в Министерството на войната ген. Руси Русев е на посещение в Германия, където представя исканията на България за подсилване на армията с минимум 26 нови танка. На 22 юли фюрерът Адолф Хитлер дава разре��ение за доставка на военна техника на политически важните за Германия държави. На България са обещани поне 30 – 40 чехословашки танка от военната плячка. През февруари – април са доставени първите 26 танка „Шкода LT vz.35“, въоръжени с 37-mm оръдие А-3 и с германски тъмносив камуфлаж – RAL 7021 (Schwarz Grau). През август – октомври същата година са доставени още 10 танка, но с по-новото оръдие А-7 – тези танкове остават известни като „афганистанските“, тъй като са били предназначени за износ в Афганистан, но окупацията на Чехословакия осуетила доставката им. Танковете „Шкода“ са зачислени в армията под името бойна кола „Шкода“. С получените танкове се формира 3-та рота към бронираната дружина. През лятото и есента на 1940 г. 2-ра и 3-та рота са съсредоточени в района Любимец – Свиленград за прикриване на турската граница, а танкетите от 1-ва рота са в района на Шумен на занятия с 4-та пехотна дивизия. Заедно с българските части те участват в навлизането в Южна Добруджа след предаването ѝ на България по силата на Крайовската спогодба.

От 1 януари 1941 г. дружината е реорганизирана в 4 роти със следната структура:

• Щаб на дружината – 5 души (2 офицери);
• 1-ва рота (школна) – 72 души (3 офицери), 13 бойни коли „Шкода“;
• 2-ра рота (средни бойни коли) – 23 души (2 офицери), 7 бойни коли „Шкода“ и 8 бойни коли „Викерс“;
• 3-та рота (бойни коли) – 46 души (2 офицери), 13 бойни коли „Шкода“;
• 4-та рота (леки бойни коли) – 19 души (2 офицери), 14 леки бойни коли „Ансалдо-Фиат“;
• Дружинна работилница – 8 души. ^[7]

На 14 февруари 1941 г. ген. Руси Русев отново е изпратен с мисия в Германия за закупуване на нови танкове. На 23 април 1941 г. е сключен договор за доставка на 40 френски трофейни танка „Рено“ (Renault R-35), който на 3 май е утвърден от министър-председателя Богдан Филов. В армията са зачислени като бойна кола „Рено“ и с тях се формира 2-ра бронирана дружина с три роти – всяка с по 13 машини. Танковете са въоръжени с 37-mm оръдие L/21 SA18. Доставени са след ремонт и с германски тъмносив камуфлаж – RAL 7021 (Schwarz Grau).

През април 1941 г. бронираната дружина провежда съвместни учения заедно с 16-а бронирана дивизия на Вермахта край Пазарджик, на които присъства и цар Борис III. Той е впечатлен от показаното и дава указания за формиране на по-голямо бронирано съединение. Така на 25 юни 1941 г. бронираната дружина е развърната в брониран полк, имащ в състава си две дружини:

• Щаб – щабна рота (2 бойни коли „Шкода“ и 4 леки бойни коли „Ансалдо-Фиат“);
• 1-ва бронирана дружина – 1-ва, 2-ра и 3-та бронирани роти с по 3 взвода (в смесен състав, въоръжени с „Ансалдо-Фиат“, „Шкода“ и „Викерс“);
• 2-ра бронирана дружина – 4-та, 5-а и 6-а роти с по 3 взвода, всички с танкове „Рено“.

Командир на Бронирания полк е подполковник Гено Костов Генов, който през 1943 г. вече като полковник става и първият командир на Бронираната бригада.

През 1942 г. командването на армията прави извод, че наличната бойна техника е остаряла и ненадеждна, неспособна да подкрепя дори отбранителни операции. В края на годината се взема решение да бъдат създадени танкови бригади, които и като структура, и като бойна техника да бъдат по образец на германска танкова дивизия. За основен танк е избран германският Panzerkampfwagen IV. За разузнавателната част са избрани германските бронирани автомобили Leichter Panzerspähwagen (Sd. Kfz. 222 и 223). Предвижда се и създаването на щурмови артилерийски отделения за борба с противниковите танкове. За изтребител на танкове е избран германският StuG 40. За учебно-бойни машини са предвидени танковете Panzerkampfwagen I и Panzerkampfwagen III. Българските искания са представени на Хитлер от военния министър ген. Никола Михов, който се намира на визита в Германия в края на 1942 и началото на 1943 г. Исканията са приети и германската страна съставя план за доставки „Барбара“, включващ „План 43“ и „План 44“, като до юли 1943 г. на България трябва да бъде доставена техника за комплектоването на една танкова бригада. ^[8]

Първите танкове по тази програма са доставени през май 1943 г. Германската страна обаче променя типа на някои от договорените учебно-бойни машини. Вместо 10 Panzerkampfwagen III са доставени чехословашки LT vz.38 или Pz. Kpfz. 38 (t) по германската класификация. Зачислени са в армията като бойна кола „Прага“. Вместо Panzerkampfwagen I са доставени 19 френски трофейни танка Hotchkiss H35, въпреки нежеланието на българската страна да използа ненадеждните френски машини. По-късно те са зачислени като бойна кола „Хочкис“ към жандармерията за борба с партизаните. Вместо предвидените 6 танка „Сомуа“ българската страна доплаща за още 6 танка Panzerkampfwagen IV, с които общото количество на получените от България танкове от този тип по плана „Барбара“ нараства на 97 машини.

Германия доставя танкове от новите модификации – Aufs. G и Aufs. H, с по-мощното дълго 75-mm оръдие KwK 40 L48. Фабрично танковете са боядисани с тъмножълт цвят – Dunkelgelb или RAL 7028, който е стандартен за германската техника от февруари 1943 г. На бордовете са с германски кръстове, които са замазани от българските танкисти. Зачислени са в армията като средна бойна кола „Майбах T-IV“ . Освен танковете са доставени 40 бойни мотоциклета BMW R 75, както и 20 бронирани коли Pz. Spw. (вер. 222 и 223), зачислени като бронирани разузнавателни коли М-222 и М-223 – предназначени за бронираната разузнавателна рота.

За щурмовата противотанкова артилерия са доставени 55 щурмови оръдия Sturmgeschütz 40 Ausf. G, зачислени в армията като щурмово оръдие „Майбах“ Т-III. Въоръжени са със 75-mm оръдие StuK 40 / L 48. Камуфлажът им също е с тъмножълт цвят – Dunkelgelb или RAL 7028. На 10 юни 1943 г. със служебно писмо № IV-515/2.VI.1943 г. от Щаба на войската с тях се формира 1-во щурмово артилерийско отделение (ЩАО), базирано в София. На 10 септември се формира и 2-ро ЩАО, първоначално базирано в София, от ноември 1943 г. – в Хасково, а от април 1944 г. – в Узунджово. Щурмовите отделения са пряко подчинени на щабовете на армиите – 1-во ЩАО към Първа армия, а 2-ро ЩАО – към Втора армия.

Новопостъпилата модерна техника дава възможност бронираният полк да бъде развърнат в бронирана бригада. Това става на 1 октомври 1943 г. със заповед №375/29.IX.1943 г. Мирновременният състав на бригадата е 4226 души, от които 170 офицери, а военновременният 8980 души, от които 368 офицери. Бригадата организационно и с личен състав се изравнява с германската бронирана дивизия образец 1941 г.

Структурата на бронираната бригада включва:

• бригаден щаб;
• брониран полк с командир подполковник Марин Цветков Диков ^[9];
• моторизиран полк с командир подполковник Васил Иванов Мутафов^[10];
• артилерийски полк с командир подполковник Иван Петров Иванов^[11];
• бронирана разузнавателна дружина;
• пионерна рота;
• свързочна рота.

Съставът на бронирания полк включва:

• Щаб – с 13 танка „Майбах T-IV“
• Първа дружина
• щаб на дружината – 1 танк „Майбах T-IV“;
• 1-ва рота – 12 танка „Майбах T-IV“;
• 2-ра рота – 12 танка „Майбах T-IV“;
• 3-та рота – 12 танка „Шкода“;

• Втора дружина
• щаб на дружината – 1 танк „Майбах T-IV“;
• 4-та рота – 12 танка „Майбах T-IV“;
• 5-а рота – 12 танка „Майбах T-IV“
• 6-а рота – 12 танка „Шкода“;
• Трета дружина
• щаб на дружината – 1 танк „Майбах T-IV“;
• 1-ва рота – 12 танка „Майбах T-IV“;
• 2-ра рота – 12 танка „Майбах T-IV“
• 3-та рота – 12 танка „Прага“;
• Резервен взвод – 9 танка „Майбах T-IV“ и 12 танка „Шкода“;
• 10-а и 11-а учебни роти, базирани в Сливен – 8 танка „Викерс“, 14 танкети „Ансалдо-Фиат“ и 40 танка „Рено“.

В състава на бронираната бригада е и бронираната разузнавателна дружина, формирана на 15 септември 1942 г. на основата на създадената на 21 юли 1941 бронирана разузнавателна рота към Бронирания полк. От февруари 1942 г. подразделението е на гарнизон в Самоков, където остава до първите дни на септември 1942 г. Към нея са зачислени 40 бойни мотоциклета с кош BMW R 75 и 20 леки бронирани разузнавателни машини Pz. Spw. – М-222 и М-223.

След голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 г. бронираният полк е евакуиран в района на Ихтиман, където остава до първите дни на септември.

В навечерието на 9 септември 1944 г. Бронираният полк на бригадата се намира край Ихтиман. В София за охрана е извикана в началото на септември само бронираната разузнавателна дружина. На 7 септември, съгласно декларацията на правителството на Константин Муравиев, че ще обезоръжава германските войски, намиращи се в България, части от бригадата влизат в престрелка с изтеглящи се немски моторизирани части край Ихтиман и ги обезоръжават. На 8 септември в 16:30 бригадата е вдигната по тревога от командира ѝ – полк. Гено Генов, по заповед на военния министър ген. Иван Маринов. Задачата е да извърши марш през София към Сливница и да заеме позиция за отбрана вис. Леща, вис. Центъра. Към 2:30 ч. през нощта колоната танкове достига Орлов мост. Командирът на полка – подполковник Марин Диков, е извикан от министъра в Министерството на войната, където получава задача ротата на капитан Цено Ценов да поеме повзодно охраната на Народното събрание, Министерството на войната и радио „София“. На 13 септември командирът на бригадата полковник Гено Генов е уволнен и заменен от запасния офицер полковник Стоян Константинов Трендафилов, който е произведен генерал-майор, а командирът на Бронирания полк е повишен в полковник. След 1946 – 1947 г. и двамата ще бъдат уволнени от армията и репресирани. Още на 10 септември Бронираната бригада получава задачата да започне подготовка за бойни действия срещу отстъпващите германски части.^[12]

След преврата на 9 септември 1944 г. България заявява, че се присъединява към антихитлеристката коалиция и започва бойни действия срещу нея. Бронираната бригада към момента е от малкото съединения, окомплектовани по военновременния щат. Тя разполага с 97 танка „Майбах Т-IV“, 36 леки танка „Шкода“, 10 леки танка „Прага“, 20 разузнавателни автомобила М-222 и М-223. В тила за учебни цели са отделени 40 танка „Рено“ и 14 танкети „Ансалдо-Фиат“ и 8 танка „Викерс“. Като опознавателен знак на българските танкове в първата фаза на войната е въведен черен „Андреевски кръст“, изрисуван направо върху корпуса или в бял квадрат. От март 1945 г. за танковете на Първа бронирана дружина, продължаващи бойните действия с Първа българска армия, кръстът е заменен с остър щит с диагонално разположен в него български трикольор.

До 15 септември 1944 г. бригадата се изнася към Пирот, където влиза в подчинение на Първи армейски корпус, командван от ген.-майор Иван Константинов Попов. Бригадата получава заповед да атакува противника по направление Пирот – Бела паланка. При изнасянето, на няколко километра западно от Пирот, колоната танкове е изненадана от стоящ в засада германски оръдеен разчет с 88-mm зенитно оръдие. След като улучва първия и последния танк от 7-а рота, разчетът успява да унищожи 10 танка. С изгубения лек танк „Шкода“ два дни по-рано бригадата губи още в началото 41 танкисти и 11 танка. На следващия ден бригадата е изтеглена в резерв на Първи корпус. След разформироването му на 23 септември бригадата е придадена към Втора армия. Нейният състав взема участие в Нишката операция. На 8 октомври бригадата настъпва през труднопроходима клисура в посока на град Власотинци и след усилен походен марш на 9 октомври заема позиции в района на село Своге, за да изчака овладяването на височините край Власотинци от пехотата. На 10 октомври бригадата се включва активно в боевете, първа пробива противниковата линия и овладява Власотинци, като продължава преследването на противника по долината на река Южна Морава. На 11 октомври е овладян град Лесковац. Ожесточено сражение край село Кочане води разузнавателната дружина на бригадата, подкрепена от моторизирана дружина и танкове.

След оттеглянето на противника пътят към Ниш за бригадата е открит. На 13 октомври са формирани две бойни групи от бригадата: група Диков – с 1-ва бронирана дружина, едно артилерийско отделение, една преносима дружина и една 75-mm бронеизтребителна рота, и група Мутафов с 2-ра бронирана дружина. На 14 октомври двете групи са насочени към град Прокупле и село Мрамор, където участват в боевете с изтегляща се колона на 7-а СС доброволческа планинска дивизия „Принц Ойген“.^[13] На 15 и 18 октомври се водят тежки боеве за гр. Прокупле, който е овладян на 16 октомври, и гр. Куршумлия, който след тежки нощни боеве е овладян на 17 октомври. На 21 октомври 9-а рота, която е придадена на 4-та пехотна дивизия, без успех атакува височините около с. Мердаре, където е унищожена машината на командира на ротата поручик Виниций Петров. На 3 ноември в рамките на Косовската настъпателна операция бронираният полк овладява в Подуево, като губи два танка в боевете. След сражението полкът е изтеглен в Куршумлийски бани, където почива до 16 ноември.

На 17 ноември полкът, разделен на три групи, наименувани на командирите им – Момчилов, Ценов и Диков, започва настъпателни действия. Група Момчилов заема Шайковска чука, а другите две групи достигат с. Бяло поле. Тежки боеве се водят край с. Долно Любче, Вучи трън и град Косовска Митровица, който е завзет след тежки боеве на 22 ноември.

На 25 ноември приключва и участието на Бронираната бригада в първия етап, когато започва изтеглянето към България, където на 2 декември е тържественото им посрещане в София. На 5 декември бронираният полк е демобилизиран. Общо безвъзвратните загуби от първия етап са 20 танка, но голяма част от останалите се нуждаят от ремонт.^[14]

Щурмовите артилерийски отделения (ЩАО) също вземат участие в първия етап. 1-во ЩАО е придадено към Втора армия, а 2-ро ЩАО – към Първа армия. 1-во ЩАО участва в боевете за Бела паланка, Ниш, Подуево, Митровица, Вучи трън. В хода на бойните действия някои машини са обстреляни погрешка от съветската щурмова авиация. За времето на бойните действия безвъзвратно е изгубено само едно щурмово оръдие. 2-ро ЩАО атакува по направление Куманово – Крива паланка. Заедно с парашутната дружина една щурмова батарея участва в боевете за Стражин. Цялото ЩАО заедно с 6-и пехотен полк участва в боевете за Страцин. Безвъзвратните загуби на 2-ро ЩАО са 3 щурмови оръдия.

През ноември 1944 г. се взема решение българската армия да продължи участието си във Втората световна война. За целта е сформирана Първа българска армия, влизаща в състава на Трети украински фронт. Към нея са придадени и 22 танка „Майбах Т-IV“, които сформират Първа армейска бронирана дружина под командването на майор Иван Гюмбабов. Съставът на дружината е щаб с 2 танка, две бронирани роти с по 10 танка и разузнавателна рота с 3 машини – две леки бронирани коли М222 и една М223.^[15] Изискването на съветското командване е батальонът да бъде въоръжен с една рота тежки и две със средни танкове, както и дивизион щурмови оръдия. Щабът на българската войска информира съветското командване, че няма възможност за формиране на рота от тежки танкове и моли за доставяне на машини от трофейните складове на съветската армия.

От 28 ноември българската армия се съсредоточава западно от Белград. На Първа армейска бронирана дружина е заповядано да се изнесе на собствен ход и да заеме позиции за отбрана край град Печ. През януари 1945 г. дружината заема указаната позиция, но от трудния преход голяма част от танковете се нуждаят от ремонт. Дружината участва в отбранителните боеве при Дравасоболч и Драваполконя по време на Дравската операция. След тези боеве, където дружината търпи сериозни загуби, на 16 март пристига и обещаната техника от трофейните складове на Трети украински фронт. Тя е от няколко разновидности – 1 танк Panzerkampfwagen IV, 3 щурмови оръдия StuG 40, 1 щурмова гаубица StuH 42, 2 щурмови оръдия Jagdpanzer IV – едното Panzer IV/70 (V), а другото Jagdpanzer IV (Sd.Kfz.162), 4 щурмови оръдия Jagdpanzer 38 Hetzer (зачислени като щурмово оръдие „Прага“), 1 щурмово оръдие Semovente Da 42/37 (зачислено като самоходно оръдие SPA), 1 лек унгарски танк Turan (зачислен като танк „Венгер“). Всички са с тъмнозелен камуфлаж 4БО на съветската армия и червени петолъчки като опознавателни знаци, замазани от българските танкисти след получаването. На 13 април са доставени и 15 (според други документи 25) танка Пантера. С тях се формира рота тежки танкове с командир поручик Георги Ботев Иванов. Времето за обучение се оказва недостатъчно и тези танкове не влизат в реални бойни действия. В България на 14 март 1945 г. са получени 65 танка Т-34-85. Те са зачислени в състава на създадената на 1 януари 1945 г. Втора бронирана бригада с гарнизон гр. Пловдив. По-късно към нея са прехвърлени 1-во и 2-ро ЩАО от Бронираната бригада. От 1 януари 1945 г. заедно със създаването на Втора бронирана бригада се отделя управление „Бронетанкови и механизирани войски“, като с него танковите войски се обособяват като самостоятелен род войски.

Двете танкови роти, въоръжени с „Майбах Т-IV“, участват през март и април в Мурската операция при превземането на отбранителната линия „Маргит“, където дружината губи 11 танка – унищожени или повредени. На 15 април дружината заедно с 47-и пехотен полк и взвод от парашутната дружина водят бой за овладяване на с. Ястребци. Задачата е изпълнена с цената на още 5 повредени танка. През нощта са отбити три атаки на германската армия. Към обед на 16 април дружината спира за почивка по пътя към Зашевац, когато е обстреляна внезапно с минометен огън. Загиват командирът на дружината майор Иван Гюмбабов и командирът на парашутната дружина майор Любомир Ноев. Командването на дружината е поето от капитан Васил Таралежков, командир на 1-во ЩАО. След тези боеве 1-ва армейска дружина е изтеглена в резерв на 3-ти корпус, за да може да се отремонтират повредените машини. Бойният път на бригадата завършва в гр. Надканижа. Между 18 и 28 май Първа българска армия се съсредоточава край град Катошвар в подготовка за завръщане в България. Част от българските танкове са изпратени за ремонт във Виена и се завръщат в България едва през август 1945 г.

1. майор Тодор Иванов Попов, от 2 февруари 1939 г. до 25 юни 1941 г. – командир на Бронираната дружина
2. подполковник Гено Костов Генов, от 25 юни 1941 г. до 1 октомври 1943 г. – командир на Бронирания полк
3. полковник Гено Костов Генов, от 1 октомври 1943 г. до 13 септември 1944 г. – командир на Бронираната бригада
4. генерал-майор Стоян Константинов Трендафилов, от 13 септември 1944 г. до 17 февруари 1945 г. – командир на Бронираната бригада

• танкета Carro Veloce L3/33, зачислени в българската армия под името лека бойна кола „Ансалдо-Фиат“ – 14 бр.;
• лек танк Vickers 6 ton mod E, зачислени името бойна кола „Викерс“ – 8 бр.;
• лек танк Skoda LT vz. 35, зачислени под името бойна кола „Шкода“ – 36 бр.;
• лек танк Renault R-35, зачислени като бойна кола „Рено“ – 40 бр.;
• среден танк Panzerkampfwagen IV Ausf G и H, зачислени като средна бойна кола „Майбах T-IV“ – 97 бр.;
• щурмови оръдия Sturmgeschütz 40 Ausf. G, зачислени като щурмово оръдие „Майбах“ Т-III – 55 бр.;
• лек танк LT vz.38 или Pz. Kpfz. 38 (t) по германската класификация, зачислени в армията като бойна кола „Прага“ – 10 бр.;
• лек танк Hotchkiss H35, зачислени като бойна кола „Хочкис“ – 19 бр.;
• бронирана разузнавателна машина Pz. Spw. (Sd. Kfz. 222 и 223), зачислени като лека бронирана кола М-222 и М-223 – 20 бр.;
• среден танк Panzerkampfwagen IV Ausf J (трофеен) – 1 бр.;
• щурмово оръдие StuG 40 (трофейни), зачислени като щурмово оръдие „Майбах“ Т-III – 3 бр.;
• щурмова гаубица StuH 42 (трофейно), зачислено като щурмово оръдие гаубица 10,5 см – 1 бр.;
• щурмово оръдие Jagdpanzer IV (Panzer IV/70 (V) и Jagdpanzer IV (Sd.Kfz.162) (трофейни), зачислени като щурмово оръдие „Майбах“ Т-IV – 2 бр.;
• щурмово оръдие Jagdpanzer 38 Hetzer (трофейни), зачислени като щурмово оръдие „Прага“ – 4 бр.;
• щурмово оръдие Semovente Da 42/37, зачислено като самоходно оръдие SPA – 1 бр.;
• лек танк Turan, зачислен като танк „Венгер“ – бр.;
• тежък танк Пантера (трофеен) – 15 (25) бр.;
• среден танк Т-34-85 – 65 бр.

• лек LT vz.35 с лафет за оръдие А3;
• лек танк Hotchkiss H35;
• среден танк Panzerkampfwagen IV Ausf J;
• щурмово оръдие StuG 40 с маска на оръдието от заварени листове;
• щурмово оръдие StuG 40 с маска на оръдието, лята тип Saukopf;
• щурмово оръдие Jagdpanzer IV (Sd.Kfz.162);
• среден танк Т-34-85.

• среден танк Panzerkampfwagen IV Ausf G;
• среден танк Panzerkampfwagen IV Ausf H;
• щурмово оръдие StuG 40 с маска на оръдието от заварени листове;
• щурмово оръдие Panzer IV/70 (V).

• Матев, Калоян. Бронетанкова техника 1935 – 1945. София, Издателство Анжела, 2000.
• Рошкев, Янко. История на танковите войски в България 1935 – 2015 година. 2015.
• Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 2008.
• Чолпанов, Борис. И стоманата гореше. София, Държавно военно издателство, 1968.
• Чолпанов, Борис. Тревога – танкове!. София, Държавно военно издателство, 1965.
• Чолпанов, Борис, Стилиян Минев. Нови войни – нови оръжия. Бронирани войски и борбата срещу тях. София, Военна библиотека 123, 1945.
• Matev, Kaloyan. Armored Vehicles 1935 – 1945. Sofia, Knigomania, 2006

•   Портал „Военна история на България“