Блатен аир

	Блатен аир
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Едносемеделни (monocots)
разред:	Аироцветни (Acorales)
семейство:	Аирови (Acoraceae)
род:	Аир (Acorus)
вид:	Блатен аир (A. calamus)
	Научно наименование
	Acorus calamus Linnaeus, 1753
	Разпространение
	Блатен аир в Общомедия
	[ редактиране ]

Блатният аир^[2] (Acorus calamus), познат още като акорус^[2] или ароматна тръстика, е многогодишно тревисто растение, достигащо метър и половина на височина, по произход от Хималаите. Растението е в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения^[2] и е защитено растение съгласно Закона за биологичното разнообразие.^[3]

Разпространение и биотоп

Блатният аир произхожда от Северна Азия. През средните векове е отглеждан и на Балканския полуостров. Сега се среща рядко, явно подивял, по блатистите, мочурливи места, в бавнотечащи води. В България плодовете не узряват, поради което се размножава вегетативно. Находищата са ограничени – Софийско, Самоковско, Казанлъшко и край р. Искър. В диво състояние е разпространено в много райони на Азия и в приатлантическите части на Северна Америка.

Химичен състав

Етерично масло, което се състои от d-α-пинен, d-камфен, d-камфор, борнеол, евгенол, метилевгенол, азарон, кариофилен, куркумен, гвайен, селинен, каламен, калокорен, изоакорон, каламендиол, калорен, проазулен и въглерод с неизучен състав (1977 г.). В коренището се съдържат още горчивият гликозид акорен, алкалоидът каламин, дъбилни вещества, витамин С, скорбяла, слузни вещества, смола и др. В листата са открити дъбилни вещества и етерично масло.^[4]

Билка и подправка

Внимание! Някои европейски и азиатски разновидности на блатния аир (без диплоидния) съдържат канцерогенното и плодоувреждащо вещество асарон, което представлява до 80% от 9-те % етерично масло в коренището.^[5]

Още индийските лекари го използвали, а древните гърци и римляните научили за него от арабските и финикийските търговци. Споменава се и по време на походите на Александър Македонски в Индия.

Време и начин на бране и заготовка

Коренищата се изваждат рано напролет, в средата на лятото и през есента. През пролетта дрогата е най-богата на ��терично масло. Коренищата се измиват и нарязват на късове с дължина 10 – 15 см. Сушенето се извършва в проветриви помещения или в сушилня при температура до 30 °C. Правилно заготвената дрога е жълтокафява отвън, а отвътре – бяла.

Изсушените и стрити коренища на блатния аир са традиционна подправка в индийската и арабската кухня, използва се за сладкиши (меденки, ореховки) и за компоти, сладка, желета и конфитюри.

Коренищата се използват за приготвяне на лекарствени сиропи и запарки.

Лечебно и здравно действие

Източници

↑ Acorus calamus (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ ^а ^б ^в Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-09-13.
↑ Закон за биологичното разнообразие // lex.bg. Посетен на 2022-09-14.
↑ Билките в България и използването им, Земиздат, 1977
↑ www.giftpflanzen.com

[1] Acorus calamus (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[:0-2] а ^б ^в Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-09-13.

[3] Закон за биологичното разнообразие // lex.bg. Посетен на 2022-09-14.

[4] Билките в България и използването им, Земиздат, 1977

[5] www.giftpflanzen.com

[2]