Бериславци
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Бориславци.
Бериславци или Берислав (срещат се и формите Бориславци и Борислав, на гръцки: Περίκλεια, Периклия, до 1925 година Μπερίσλαφ, Берислав,[1] на мъгленорумънски: Birislav, Birislăv, Бирислав) е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен (Алмопия), Гърция.
| Бериславци Περίκλεια | |
| — село — | |
 Изглед към Бериславци | |
  Бериславци  Бериславци  Бериславци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Влахомъглен |
| Надм. височина | 570 m |
| Население | 301 души (2021 г.) |
Георгафия
редактиранеСелото е разположено на 570 m надморска височина[2] в североизточната част на областта Мъглен, в малка котловина между планините Суха Рупа от изток, Паяк (Пайко) от югоизток и Кожух (Дзена) от северозапад, на около 23 km североизточно от Къпиняни. На 2 km на север е село Лугунци (Лангадия), на 5 km на запад е Нъте (Нотия), а на 4 km на юг към Паяк е Ошин (Архангелос). На 8 km на север е границата със Северна Македония.[3][4]
Около селото минават три рекички, притоци на Мъгленица – Драгни (Ντράγκνι), Зайкова река (Ζάικουβα) и Усеа (Ουσέα). На юг от селото има пещера, в която жителите в миналото са се криели при нашествие.[3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиране
„...Бориславъ, отдалечено нѣщо единъ часъ и находяще се въ източния край на равнината... Селцето брои 45 кѫщи и е Нонски чифликъ. Азъ слѣзохъ при разпоредителя Дучу. Той ми расправи за теглилата имъ, какъ господаритѣ имъ отъ Нонте ги скубятъ, какъ ги скубитъ сѫщо правителството, поляцитѣ и проходящитѣ войници и какъ съвсѣмъ безсилни трѣбва да си свиватъ рѫцѣтѣ въ джебоветѣ. Въ селото владѣе най-голѣма бѣдность, кѫщитѣ сѫ само едноетажни и двѣ-три фамилии живѣятъ въ една почти тъмна стая. Храната имъ е царевиченъ хлѣбъ, кромидъ, чесанъ, сирене и млѣко. Мѣсо ядатъ само въ особенни случаи.“[5]
На хълма Свети Атанасий, където някога е било старото село, има следи от елинистическо селище с некропол.[6] През 1969 г. на същото място е построен сегашният параклис „Свети Атанасий“.[3]
В края на XIX век Бериславци е влашко (мъгленорумънско) село във Влахомъглен. Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от 1850 година. Изписана е през 1862 година.[3] Сред фреските има и изображение на Света Злата Мъгленска с надпис на български „Света Злата Мегленская“.[4] Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Перислав (Périslav), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[7]
В 90-те години на XIX век в селото се появява румънската пропаганда. В 1894 година в селото е отворено румънско училище от Рика Плана, който преподава в него три години. Училището работи периодично до 1912 година. До попадането на селото в Гърция в него няма румънска църква.[8]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[9]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Бориславъ (Бориславци) живеят 380 власи християни.[10] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Берислав има 360 власи и в селото има влашко училище.[11]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 280 жители.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бериславци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция
редактиранеПрез войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1919 година селото заедно със съседното Лугунци е самостоятелна община. В 1925 година селото е преименувано на Периклия. В 1997 година общината е присъединена към дем Ексаплатанос.[13]
През Първата световна война, поради близостта на фронтовата линия населението на селото е интернирано от българските военни власти във вътрешността на България. След края на войната жителите му се връщат, но не всички.[2]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бериславци (Бьриславци) има 50 къщи власи християни.[14]
В 1925 година осем семейства емигрират в Румъния и се установяват в добруджанското село Сансалай.[15]
В 1935 година е построена нова сграда на училището, след като старата на площада изгаря в 1916 година по време на Първата световна война.[3]
Селото пострадва и по време на Втората световна война от януарската българска офанзива през 1944 година.[2] На 7 април 1944 година край селото се разиграва голяма битка между германските окупационни части и силите на гръцката комунистическа съпротива ЕЛАС, в която загиват 30 германци.[4] По време на Гражданската война (1946 – 1949) селото се разпада напълно и повечето му жители емигрират в Югославия. След нормализирането на положението, селото е обновено.[2]
Според изследване от 1993 година селото продължава да е чисто влашко (373 жители в 1981 г.) и влашкият език в него е запазен отлично.[16] Жителите на селото се занимават с животновъдство и земеделие, в частност оглеждане на картофи.
В началото на 90-те години на ХХ век е възстановена малката църква „Света Богородица“ на входа на селото. Четвъртата църква на селото е параклисът „Свети Йоан Предтеча“ на пътя за Лугунци.[3]
Селото е планинско и бедно, като населението се занимава със земеделие и скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чафка[17] | Τσιάφκα | Митакас | Μύτακας[18] | граничен връх в Кожух на СЗ от Бериславци[17] |
| Племничур[17] | Πλεμνιτσούρ | Ахирона | Άχυρώνα[18] | река в Кожух на СЗ от Бериславци[17] |
| Върдзаки[17] или Бърдзаки[19] | Βαρτζάκι | Демени | Δεμένη[18] | връх в Кожух на СЗ от Бериславци[17][19] |
| Мала Дзена[17] | Μικρή Τζένα | тис Евгенияс[18] | της Ευγενίας | връх в Кожух на СЗ от Бериславци[17] |
| Летница[17] | Λέτνιτσα | Перасма | Πέρασμα[18] | местност в Кожух на СЗ от Бериславци[17] |
| Винатор[19] | Βίνατορ | Рематаки | Ρεματάκι[18] | река на СЗ от Бериславци[19] |
| Сух дол[19] | Σούχ Ντὸλ | Ксери Ремата | Ξερή Ρεματιά[18] | река в Кожух на СЗ от Бериславци[19] |
| Раур[17] | Ράουρ | Алетри | Άλέτρι[18] | връх в Кожух на СЗ от Бериславци[17] |
| Църни дол[17] | Τσερνιντὸλ | Маврорема | Μαυρόρεμα[18] | река в Паяк на Ю от Бериславци и на З от Ошин[17] |
| Мъгленица[17] | Μογλένιτσα | Рема | Ρέμα[18] | река в Мъглен[17] |
| Извор[17] | Ίσβόρ | Пиги | Πηγή[18] | извор на ЮЗ от Бериславци[17] |
| Дол[17] | Ντὸλ | Като Корифи | Κάτω Κορυφή[18] | връх в Паяк на И от Бериславци (662,7 m)[17] |
| Скрека[17] | Σκρέκα | Врахокорфес | Βραχοκορφές[18] | връх в Паяк на И от Бериславци и на СИ от Ошин[17] (848 m)[19] |
| Пополе[17] | Πόπολη | Вриси | Βρύση[18] | извор на СИ от Бериславци[17] |
| Вале Сек[17] | Βάλε Σέκ | Ремата | Ρεματιά[18] | река на СИ от Бериславци[17] |
| Скор Гола[17] | Σκορ Γκόλα | Гимни | Γυμνή[18] | връх в Паяк на СИ от Бериславци[17] |
| Заграда[17] | Ζαγράδα | Фрактис | Φράκτης[18] | местност в Паяк на СИ от Бериславци[17] |
| Балкач[17] | Μπάλκατσι | Псари | Ψάρι[18] | река на С от Бериславци[17] |
| Кури[17] | Κουρί | Дасаки | Δασάκι[18] | връх в Кожух на СЗ от Бериславци[17] |
| Чор[17] | Τσορ | Мавро | Μαύρο[18] | река на С от Бериславци, минаваща през Лугунци[17] |
| Винатор[17] | Βινατόρ | Фотиес | Φυτιές[18] | местност в подножието на Кожух на С от Бериславци[17] |
| Апу Раца[17] | Άποτ Ράτσα | Рематаки | Ρεματάκι[18] | река на СИ от Бериславци[17] (Цара Алпа)[19] |
| Ледин[17] | Λεντίν | Профитис Илияс | Προφήτης Ήλίας[18] | местност на СИ от Бериславци в подножието на Паяк[17] |
| Скорк Дикориц[17] | Σκορκ Δικορίτς | Катарактис | Καταρράκτης[18] | връх в Паяк на СИ от Бериславци[17] |
| Цара Алпа[19] | Τσάρα Άλπα | Палео | Παλαιό[18] | река на СИ от Бериславци (Апу Раца)[19] |
| Патичика[17] или Патичико[19] | Πατίτσικα | Монопати | Μονοπάτι[18] | крайгранична местност на СИ от Бериславци срещу Хума[17] |
| Горица[17] | Κουρίτς | Корици | Κορίτσι[18] | връх на ЮЗ от Бериславци[17] (591 m)[19] |
| Вакъфско[17] | Βάκούφικο | Аятико | Άγιάτικο[18] | местност на ЮЗ от Бериславци[17] |
| Мочор[17] | Μουτσιόρ | Неростагма | Νερόσταγμα[18] | местност на СИ от Бериславци в подножието на Кожух[17] |
| Бела поляна[19][17] | Πέλλα Πολιάνα | Аспрос Камбос | Άσπρος Κάμπος[18] | връх в Кожух на С от Бериславци[17][19] |
| Поляна де Рупа[17] | Πολιάνα Ντέ Ρούπα | Микрос Камбос | Μικρός Κάμπος[18] | крайгранична местност на С от Бериславци[17] |
| Салница[17] | Σάλνιτσα | Липаро | Λιπαρό[18] | крайгранична река на С от Бериславци, началото на Мъгленица[17] |
| Гроб[17] | Γκροπ | Тафос | Τάφος[18] | крайгранична местност на С от Бериславци[17] |
| Градища[17] | Γκράντεστι | Синора | Σύνορα[18] | крайгранична местност на С от Бериславци[17] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 340[2] | 200[2] | 271[2] | 413[2] | 178[2] | 372[2] | 393[2] | 373[2] | 354[2] | 382 | 341 | 301 |
Личности
редактиране- Родени в Бериславци
- Въчо Димов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[20]
- Георги Попчев (Γεώργιος Πόπτσης), гръцки андартски деец от трети клас[21]
- Георги Чагрев (Γεώργιος Τσάγρης), гръцки андартски деец от трети клас[21]
- Дионисий Попчев (Διονύσιος Πόπτσης), гръцки андартски деец[22]
- Никола Попов (Νικόλαος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец[22]
- Петре Георгиев (Пене, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Славко Радоев[23]
- Стефан Михалев (Στέφανος Μιχαλόπουλος), гръцки андартски деец[22]
- Стоян Дешов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[20]
- Ташко Кьопо, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Ташо Пенов Шопов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 83. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е Τοπική Κοινότητα Περίκλειας // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 16 юни 2014. (на гръцки)
- ↑ а б в Η Περίκλεια // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 32.
- ↑ Αρχαιότητες στην Περίκλεια // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-05-02. Посетен на 1 май 2018.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Minda, Theodor. Meglenoromânii: Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
- ↑ а б в Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165 и 831.
- ↑ Περίκλεια.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 21.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
- ↑ а б в Ιστορία της Αλμωπίας // Δημοτικό Σχολείο Θεοδωρακείου. Посетен на 7 октомври 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165.