Ашиклар
Тази статия е за селото в Ксантийско. За селото в Саръшабанско вижте Ашиклар (Ксантийско).
Ашиклар или Шикла̀ра, Шиклари или Шикла̀ре[2] (на гръцки: Ευρωπός, Европос, до 1925 година Ισικλάρ, Исиклар или Ασικλάρ, Асиклар[3]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония, област Централна Македония.
| Ашиклар Ευρωπός | |
| — село — | |
 Църква в Ашиклар | |
  Ашиклар  Ашиклар  Ашиклар | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Площ | 25,9 km²[1] |
| Надм. височина | 80 m |
| Население | 1413 души (2021 г.) 54,6 души/km² |
| Пощенски код | 610 07 |
| Телефонен код | 2343 |
| Ашиклар в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположен�� на 80 m надморска височина,[4] в западния край на Солунското поле.[5]
История
редактиранеПраистория и Античност
редактиране
Югоизточно от селото е разкрита праисторическа селищна могила, а на два хълма южно и югоизточно от селото има античен град, който понякога се идентифицира с античния Европос.[6]
В Османската империя
редактиранеВ началото на XX век Ашиклар е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Ишиклар (Išiklar).[7][8]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ашъклари има 30 жители българи християни и 655 турци.[9] Според спомени на жители на околни села част от населението на Шиклара се състои от катили, известни със своите золуми, включително и убийства.[10]
В 1910 година в Ашиклар е образувана турска чета за противодействие на българските и гръцките, начело с Кьорпе Ибрахим.[11]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Ισικλάρ) има 1200 мюсюлмани.[8][12]
По данни на Българската екзархия в 1910 година Шаклара има 211 семейства и 1211 жители турци.[13]
В Гърция
редактиранеПо време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ашиклар остава в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с мюсюлманска религия и турски език. Преброяването в 1913 година показва Асиклар (Ασηκλάρ) като село с 476 мъже и 354 жени.[8]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ашиклар има 350 къщи турци.[14]
След Лозанския договор всичките 211 турски семейства[15] се изселват и през септември 1924 година в него са настанени първите гръцки бежанци - 277 семейства от село Фуладжък и 9 семейства от Къздервент, Никомидийско, 83 семейства от Чанта, Източна Тракия, 7 семейства понтийски гърци и 2 арменски семейства. В 1925 година името на селото е променено на Европос. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 388 семейства и 1393 жители бежанци.[16]
Населението традиционно произвежда жито, овошки, памук и други земеделски продукти.[4]
В 1925 – 1927 година е изградена църквата „Свети Георги“, трикорабна тухлена базилика с женска църква. В 1978 – 1980 на нейно място е построена голяма трикорабна базилика с купол и женска църква, също посветена на Свети Георги.[17]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кислар Бурну[5] | Κιολάρ Μπουρνού | Митула[18] | Μυτούλα | местност на ЮЗ от Ашиклар[5] |
| Ашиклар[5] | Άσικλάρ | Левендес | Λεβέντες[18] | възвишение на З от Ашиклар (165,2 m)[5] |
| Чаири[5] | Τσαΐρια | Ливадия | Λιβάδια[18] | местност на СЗ от Ашиклар[5] |
| Карамандере[5] | Καραμάν Ντερέ | Караманос | Καραμάνος[18] | река на С от Ашиклар[5] |
| Бостанлъка[5] | Μποστανλίκα | Пепониес | Πεπονιές[18] | местност на С от Ашиклар[5] |
| Либахово[5] | Λιμπάχοβον | Дискос | Δίσκος[18] | възвишение на СЗ от Ашиклар и на И от Либахово (203,8 m)[5] |
| Карачалия[5] | Καρά Τσαλια | Мавроклада | Μαυρόκλαδα[18] | местност на И от Ашиклар по десния бряг на Вардар[5] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 830[4] | 896[4] | 1338[4] | 1671[4] | 1632[4] | 1874[4] | 1750[4] | 1756[4] | 2314[4] | 2425 | 1734 | 1413 |
Личности
редактиране- Родени в Ашиклар
Бележки
редактиране- ↑ dlib.statistics.gr
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 330, 291.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 53. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 28 юни 2018.
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 16 юли 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 330-332, 476.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 49, 6 март 1910, стр. 3.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
- ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου στον Ευρωπό του Νομού Κιλκίς // Promo.cross. Архивиран от оригинала на 2018-04-04. Посетен на 21 юни 2014.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
- ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 331, 476, 479, 501-503, 506, 561, 563.