Атанас Семов
Атанас Марков Семов е български учен юрист, член-кореспондент на БАН, университетски преподавател и конституционен съдия. Кандидат-президент за президентските избори през 2011 година.[1][2]
Атанас Семов | |
български юрист и политик | |
20 юли 2009 г. | |
Роден | |
---|---|
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Работил | университетски преподавател, политик, конституционен съдия |
Право | |
Област | европейско право |
Работил в | Софийски университет Конституционен съд на Република България |
Политика | |
Партия | РЗС |
Депутат | |
XLI НС | |
Семейство | |
Баща | Марко Семов |
Майка | Анастасия Савинова – Семова |
Деца | 2 |
Биография
редактиранеРоден е на 23 март 1970 г. в София. Син е на писателя и народопсихолог чл.-кор. проф. Марко Семов и на театроведката проф. Анастасия Савинова – Семова.[2] Завършва Националната гимназия за древни езици и култури.
Доктор е по европейско право с дисертация на тема „Директен ефект и примат в правото на Европейския съюз“ (2007) и доктор на юридическите науки с дисертация на тема „Съдебна система на ЕС“ (2012). Доцент по право на ЕС в Софийския университет (2010 г.) с хабилитационен труд „Система на източниците на Правото на ЕС“ и професор (2017) с тритомен труд „Права на гражданите на ЕС“. Владее френски, английски и руски език.[2]
Създател и ръководител (до 2018 г.) на Международната магистърска програма по право на Европейския съюз в Софийския университет. През 2012 г. получава отличието на ЕС „Катедра „Жан Моне“ (Jean Monnet Chair [3]).
Автор на 16 научни монографии по Право на ЕС, 32 учебника и учебни помагала, 68 научни студии и 76 научни статии, съставител на 28 научни сборника и организатор на 17 международни конференции в Япония, Франция и България[2]. Създател и редактор на Библиотека „Студии по Европейско право“ с над 50 издания.
Директор на Фондация „Институт по европейско право“ (до 2018 г.).[4]
Гост-професор в Университета Бордо-ІV „Монтескьо“, Франция; Европейския университетски център в Нанси, Франция и Юридическия факултет на Загребския университет, Хърватия.
Заместник-председател на Българската асоциация по международно право (до 2018 г.). Съосновател и правен секретар (2000 – 2007 г.) на Гражданския комитет за защита на АЕЦ Козлодуй.[2]
От 2012 до 2018 г. е вицепрезидент на Световния съвет на ядрените работници и експерти (WONUC), член (2009 – 2012 г.) на научния и издателски съвет на Международния журнал „Атоми за мир“ (Atoms for Peace International Journal, www.inderscience.com) и главен редактор (2012 – 2016 г.) на Международното списание по ядрено право (International Journal of Nuclear Law, www.inderscience.com).[5]
През 2009 г. е избран за народен представител в XLI народно събрание (от партията Ред, законност и справедливост, РЗС). Заместник-председател на Парламента, член на Комисията по образование, наука и въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по култура и медии и председател на Групата за приятелство България-Франция[2] – от юли 2009 до януари 2010 г.[1][6]
На 19 юни 2011 г. е избран от партията за кандидат за президент. На 11 юли на входовете на София се появяват билбордове с текст „Ще уволня Бойко Борисов“ (министър-председателя на страната). На 12 юли се появява интернет сайтът uvolnenie.org, където е обявено, че на 17 юли ще бъде разкрит човекът зад сайта, който се оказва Атанас Семов.[7][8] Веднага след президентските избори през 2011 г. спира активна политическа дейност.
През 2014 г. издава художествената книга „И аз за Япония“.
В края на 2015 г. Семов е предложен от българското правителство за генерален адвокат в Съда на ЕС, но не е избран поради липса на достатъчно професионален опит на високо ниво.[9][10] От март 2017 до октомври 2018 г. е член на Правния съвет към президента.[11]
От 13 ноември 2018 г. е съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на президента Румен Радев.[12]
През ноември 2019 г. получава Голямата награда за цялостен принос в правото.[13]
От 2021 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките.[14]
Семеен, с две деца.[2]
Библиография
редактиранеМонографии
редактиране- „Източници на правото на ЕО и ЕС и принципи на прилагането му“, София: Министерство на правосъдието, 2005, 116 стр. ISBN 954-90213-5-1
- „Принципи на прилагане на Правото на ЕС“, София: Институт по публична администрация е европейска интеграция, Институт по европейско право, 2007, 250 стр.
- „Плахите реформи на уморена Европа“, София: Министерство на външните работи, 2007, 62 стр.
- „Система на източниците на правото на ЕС“, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2009, 336 стр. ISBN 978-954-07-2943-5
- „Съвременно международно правораздаване. Том ІІ. Съдът на Европейския съюз“, София: Институт по международно право, Институт по европейско право, 2011, 530 стр. ISBN 978-954-91265-2-5
- „Права на гражданите на Европейския съюз. Том І. Правен режим на защитата на правата на човека в Европейския съюз“, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, 380 стр. „Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІІ. Правен режим на гражданството на Европейския съюз и свободното движение“, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, 420 стр.
- „Съвременно международно правораздаване. Измененията в правната уредба на съдебната система на ЕС след Лисабонския договор. Приложение към Том ІІ. Съдът на Европейския съюз“, София: Институт по международно право, Институт по европейско право, 2013, 138 стр. ISBN 978-954-91265-7-0
- „Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІІІ. Правен режим на защитата на правата на човека в ЕС – актуални проблеми в практика на Съда на ЕС 7 години след влизането в сила на Договора от Лисабон. Блокираното присъединяване на ЕС към ЕКПЧ. Принципът на недискриминация в правото на ЕС“, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2017, 360 стр.
- „Правна система на ЕС“, София: Институт по Европейско право, 2017, 640 стр.
- „Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІV. Приложимост на Хартата на основните права на ЕС. Приложно поле или кога се прилага ХОПЕС?“, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2020, 328 стр. ISBN 978-954-07-5082-8
- „Права на гражданите на Европейския съюз. Том V. Прилагане на Хартата на основните права на ЕС. Практически измерения или как се прилага ХОПЕС?“, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2021, 400 стр. ISBN 978-954-07-5223-5
- „Защита на националната конституционна идентичност в Европейския съюз“, София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2021, 248 стр., ISBN 978-619-245-122-6
- „Задължението за съответстващо на Правото на ЕС тълкуване на вътрешните правни норми. Най-широкообхватната последица от действието на Правото на ЕС”, УИ „Св. Климент Охридски”, 2022, 488 стр., ISBN 978-954-07-5419-2
- „Приложното поле на Правото на ЕС”, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2023, 568 стр., ISBN 978-954-07-5730-8
- „Приложното поле на Правото на ЕС. Наръчник”, УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2023, 112 стр., ISBN 978-954-07-5730-8
Други публикации
редактиранеНад 140 студии и научни статии и над 250 публикации в печата.
Източници
редактиране- ↑ а б Георги Марчев. Атанас Семов е кандидат-президентът на РЗС // Дневник, Икономедиа АД, 19 юни 2011. Посетен на 19 юни 2011.
- ↑ а б в г д е ж Атанас Семов, personi.dir.bg.
- ↑ Erasmus+ Катедри „Жан Моне“ // ec.europa.eu.
- ↑ Фондация „Институт по европейско право“ // ngobg.info. Посетен на 17 януари 2016.
- ↑ International Journal of Nuclear Law // Inderscience Publishers. Посетен на 17 януари 2016.
- ↑ През януари 2010 г. е изваден от състава на Народното събрание след решение на Конституционния съд по негов иск срещу изборните нарушения в Турция.
- ↑ След билбордовете и интернет сайт уволнява Борисов // Дневник. 12 юли 2011. Посетен на 17 юли 2011.
- ↑ Ред Законност Справедливост. Ще уволня Бойко Борисов // uvolnenie.org. Архивиран от оригинала на 2011-07-12. Посетен на 17 юли 2011.
- ↑ Вечерни новини: 30 март, Capital.bg, 30 март 2017 г.
- ↑ Десислава Димитрова. Прокуратурата проверява законно ли е отказано да бъде разследван Атанас Семов // Dnes.dir.bg, 9 ноември 2018.
- ↑ Вечерни новини: 15 март, Capital.bg, 15 март 2017 г.
- ↑ Петя Владимирова, Лиляна Шапкаджиева, Кои са новите конституционни съдии, в-к „Дневник“, 12 ноември 2018 г.
- ↑ Национални награди за правосъдие 2019, praven.website, 23 ноември 2019 г.
- ↑ Новоизбрани член-кореспонденти на БАН, сайт на БАН, 3 ноември 2021 г.