Атанас Ников

Ников е роден в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя, днес Ано Вронду, Гърция в многолюдно семейство на въглищар. Учи в местното българско училище при изтъкнатите възрожденски учители Георги Зимбилев и Никола Падарев. През 1880 постъпва на работа в железарския магазин на свой роднина в Сяр, където чиракува шест години. В 1886 разкрива собствен дюкян - праматарница, малък магазин за дреболии. През 1888 година магазинчето се превръща в първата българска книжарница в Сяр. Книжарницата е важно средище на българите от Серски санджак.

Още от 1894 година Ников е привлечен във ВМОРО. Постоянен член е на Серския окръжния комитет. През 1902 година революционната му дейност е разкрита от турските власти и той емигрира в Княжество България. По време на Илинденско-Преображенското въстание е касиер на Задграничното представителство. След амнистията от 1904 той се завръща в Сяр, продължава да поддържа българската си книжарница. През 1906 година срещу Ников се организират три опита за покушение, като третият е успешен.^[3]

Убит е заедно с племенника си Христо Ников от гръцкия терорист Атанас Хаджипантазиев на 17 октомври 1906 година в Сяр^[4] или според гръцки източници на 19 август.^[5][6] Съпругата му продължава да се занимава с пробългарска дейност, заради което е заплашвана от гръцките активисти в града.^[7]

• Описание от 1891 г. на книжарницата на Атанас Ников - В: Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.63
• „Още две жертви на гръцкия нож“, статия за убийството на Атанас Ников, публикувана във в-к „Дебър“, год. II, бр. 19, София, 27 ноември 1906 година
• „Атанас Г. Ников“, публикувано във в-к „Пирин. Македоно-одрински лист“, год. I, бр. 4, София, 4 ноември 1923 година
• Атанас Г. Ников, публикувано в сборник Илинден 1903 - 1953, стр. 149-150.