Асен Карастоянов
Асен Павлов Карастоянов е български композитор, диригент и педагог.
Асен Карастоянов | |
български композитор | |
Роден | |
---|---|
Починал | 8 септември 1976 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Националност | България |
Работил | музикант, композитор, диригент |
Музикална кариера | |
Инструменти | флейта |
Биография
редактиранеРоден в Самоков в чиновническо семейство. Учи флейта от 1914 до 1918 г. в Музикалното училище в София като ученик по флейта на Никола Стефанов. От 1921 до 1922 г. продължава образованието си във Висшето музикално училище в Берлин със специалностите флейта при Е. Прил и хармония при П. Юон. През периода 1923 - 1929 г. е диригент на духови и симфонични оркестри в Асеновград и Перник. От 1930 до 1931 г. специализира композиция в Париж в École Normale при Пол Дюка (Paul Dukas) и контрапункт в Schola cantorum при Пол льо Флем (Paul Le Flem). През 1932 г. учи в Лайпцигската консерватория теория на музиката и композиция при Гюнтер Рафаел.
От 1933 г. преподава музикална теория в Държавната музикална академия в София. През 1945 г. получава професорска степен.
С популярност се ползват неговите пет оперети, а след 1944 г. неговите масови песни („Бригадирски“). Носител е на много национални отличия и ордени. Автор е на учебници и статии.
Творчество
редактиранеБалети
редактиране- „Болярска сватба“ (1949, недов.)
- „Бригадири“ бал. сцена (1950)
Оперети
редактиране- „Ай завалъ Ахмед“ (1937; София)
- Аман бе, Хасан! („Еликсир за подмладяване“) (1938, София)
- „Сватбата на Шахризар“ (1940, София)
- „Михаил Строгов“ (1941, София)
- „Българи от старо време“ (1959, София)
- 3 детски оперети
Хорово-оркестрови творби
редактиране- Симф. поема „Йоан Кукузел“ за тенор, смесен хор и симфоничен оркестър (1939)
- „Патриотична поема“ (1956).
- „Дайчово хоро“
- „Ситно хоро“ за смесен хор и оркестър
Кантати
редактиране- „Пролетна“ (1950)
- „Кантата за партията“ (1954)
- „Преобразена Добруджа“ (1955)
- „На партията“ (1957) и др.
За симфоничен оркестър
редактиране- Три симфонични танца (1962).
Симфонии
редактиране- №1 „Рудничарска“ (1934)
- №2 „Дунавска“ (1960)
- №3 „Родопска“
- №4 „Прабългарска“ (1974)
Сюити
редактиране- „Балканска“ (1924)
- „Родопска“ (1940)
- „Средногорски скици“ (1941)
- „Младежка“ (1947)
- Сюита от оперетата „Българи от старо време“ (1958)
Концерти
редактиране- за флейта и оркестър (1965)
- за виолончело и оркестър (1969)
- Капричио за цигулка и орк.
За духов оркестър
редактиране- Българска рапсодия (1953)
- 2 сюити
- 11 марша
- 14 хора
- 3 ръченици, потпури и др.
За струнен оркестър
редактиране- „Богомилска легенда“ (1970)
За мандолинен оркестър
редактиране- Потпури от български нар. песни (1915)
Камерна музика
редактиране- Сюита за медни духови инструменти (1933)
- 2 квартета
- 2 сюити за флейта и пиано
- 20 пиеси за соло флейта
За пиано
редактиране- Соната (1938)
- 2 детски пиеси
- Прелюд
- 20 полифонични пиеси
Публикации
редактиране- „Задачи по хармония“ (София, 1942)
- „Учебник по хорово дирижиране“ (София, 1947)
- „Учебник по елементарна теория на музиката“ (София, 1948)
- „Конспект по хармонични стилове с въпроси и отговори“ (София, 1948)
- „Кратки напътствия по инструментация“ (София, 1948)
- „Мелодични и хармонични основи на българската народна песен“ (София, 1950)
- „Учебник по контрапункт“ (София, 1952, 54)
- „Сложен контрапункт, имитация и канон“ (София, 1957)
- „Полифонична хармония“ (София, 1959; на руски език 1964).
Литература за него
редактиране- Павлов, Евгени (Клостерман). „Асен Карастоянов“ (София, 1979).