Андон (Андо, Анте) Димов или Димев е български революционер, велешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Андон Димов
български революционер
Роден

Биография

редактиране

Андон Димов е роден във Велес, тогава в Османската империя. Завършва българското педагогическо училище в Скопие и става учител.[1] Първоначално подкрепя Македоно-одринската организация на Борис Сарафов и заедно с Крум Зографов ръководи комитета на организацията във Велес.[2] Нарежда заедно с Тодор Оровчанов убийството на Ризо Ризов, но терористът Лазо Христов не успява да го убие. Това води до разрив между върховисткия войвода Иван Наумов Алябака и вътрешния Стефан Димитров.[3]

По-късно минава на страната на ВМОРО.[2] В 1904 година преподава във Велес и е начело на околийския комитет на ВМОРО.[1] Във Велес е начело на едната партия – на по-младите, противопоставяща се на пратията на търговеца Саздо Дерменджиев, директора на училищата Бано Кушев, дякон Давче Наков и търговеца Илия Кирков. Партиите са помирени от Гьорче Петров, който прави, комитет от трима души, в който влизат Димов и Кушев.[4]

С цел борба със сърбоманията след заседание на революционните дейци през септември 1908 година е решено да се настоява пред митрополията Димов да бъде назначен за учител в азотското село Ореше, заедно с Никола Илиев в Папрадище, Александър Мартулков в Нежилово и Тодор Оровчанов в Ораов дол. Вследствие на усилията им населението на Азот започва постепенно да се връща към българщината.[5] Активист е на Съюза на българските конституционни клубове.[6] Заедно с представителите на другите политически групировки във Велес - на демократите Дачо Йотов и на социалдемокрагите Александър Мартулков, в 1910 година действат срещу Обезоръжителната акция на младотурците.[7]

Умира след 1918 година.[8]

  1. а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.
  2. а б Спомени на Гьорчо Петровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VIII, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 158.
  3. Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 43.
  4. Спомени на Гьорчо Петровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VIII, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 196 - 197.
  5. Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 172 - 173.
  6. Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 177.
  7. Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 177 - 178.
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.