Ал Араф (По)

Ал Араф (на английски: Al Aaraaf) е ранна поема от американския писател и поет Едгар Алън По, публикувана за пръв път през 1829, когато той е на 20-годишна възраст. Поемата е базирана на истории от Корана и разказва за живота след смъртта на място, наречено Ал Араф. Това е най-голямата поема на Едгар Алън По.

Ал Араф
Корица на „Ал Араф, Тамерлан и други стихове“
Автор	Едгар Алън По
Създаване	1829 г.
Първо издание	САЩ
Оригинален език	английски
Вид	поема
Начало	O! nothing earthly save the ray
Край	Who hear not for the beating of their hearts.

„Ал Араф“ която По твърди, че е написал преди 15-^тата си годишнина, е публикувана като основна поема в „Ал Араф, Тамерлан и други стихове“. Цялата книга, както и тази поема, получават най-вече негативна критика, заради своята сложност, мрачна обстановка и странна структура. Някои обаче отбелязват потенциала в младия поет. Сред тях е и Джон Нийл, на когото По показва творбата преди публикация. Едгар впоследствие казва, че отношението на Нийл към поемата представлява първите окуражителни думи, които е получил. Въпреки всичко негативната критика към „Ал Араф“ вероятно е причината По да пише след това в своите поетически теории, че поемите трябва да са къси.

През 1845 По използва тази си творба, за да измами членове на литературен клуб в Бостън. Той им съобщава, че поемата е нова, а слушателите му остават учудени от нея. По-късно Едгар твърди, че бостънската публика не заслужава нова поема. Той силно ненавижда поетите от Нова Англия и техния трансцендентализъм. Тази измама е начин да покаже на хората от Бостън, че не познават добре литературата.