Алексо Джорлев
Александър Гичев Джорлев известен като Алекси, Леко Банички и Алексо Жарле (Дзоле),[1] е български революционер, лерински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Алексо Джорлев | |
български революционер | |
Алексо Джорлев и Кочо Цонката. Фото С. М. Попов | |
Роден |
1878 г.
|
---|---|
Починал | 1914 г.
|
Алексо Джорлев в Общомедия |
Биография
редактиранеАлексо Джорлев е роден в леринското село Баница, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО през 1902 година и е охрана на Смилевския конгрес. Бързо става местен войвода. Преди 1903 година убива Кирякос Кочев, баща на Пандил и Костадин, които по-късно убиват като отмъщение баща му Гиче и бягат в Канада[2].
През Илинденско-Преображенското въстание Алексо Джорлев ръководи Леринския революционен район, заедно с Лечо Настев и Тане Дзолев.[3] В отряда на Алексо Джорлев влизат 250 души с ловджийски пушки, пушки „Гра“, брадви и коси. Те са от Попължани с войвода Никола Ангелов и от селата Върбени, Неокази с Кръсте Льондев, Крушоради, Хасаново с Цвятко (Цветан) Шалапанов, Секулево с Ило Марчев, Горно и Долно Каленик с Ристо Шината, Сович, Сетина, Попадия и други. Още с него са Ило Гъсков от Баница,
В първата нощ от въстанието прекъсват телеграфните жици между Лерин и Битоля, запалват турските кули в селата Върбени, Каленик и други. Заедно с Лечо Настев преминават в Мариово за месец, където действат с Никола Русински[4].
Въстанието в района започва на 7 август (нов стил) край Горничево като четниците изтласкват 800 турски войници и убиват 50 от тях. След сражения при Неокази, Сетина, Секулево въстаниците овладяват цяла Нидже планина. На 28 август (стар стил) четниците дават сражение при Душегубец и се оттеглят.[5] Оттогава е и народната песен:
„ | На киндия помощ стигна, от Барбешка планина. Бой се почна, бой ужасен |
“ |
След въстанието е един от малкото войводи, които остават в Македония и допринася за възстановяването на дейността на организацията в Леринско.[7] През 1904 година Алексо Джорлев е заловен и затворен в Солунския централен затвор с други дейци на ВМОРО.[8] По-късно е изпратен на вечно заточение във Фезан в Африка. След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран.[9]
По време на Балканската война е войвода на партизанска чета №9 от Македоно-одринското опълчение[10], съставена от 15 души от Леринско, Преспанско и Солунско.[11] Влиза в отряда на Васил Чекаларов, действащ в тила на турската армия в Македония[12] и участва в сраженията при Копаница. Обединените чети на Павел Христов, Марко Иванов, Христо Цветков, Алексо Джорлев и други, подпомагани от въоръжената милиция, след упорити сражения с турските войски освобождават през октомври 1912 година Вощарани, Забърдени, Секулево, Върбени и град Лерин.[13][14]
Чета № 9 на МОО с командир Алексо Джорлев | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележка |
Георги Кръстен Андонов | Битолско | Цапари[15] | |||
Георги Ставрев | Битолско | Цапари[16] | |||
Дельо Колев | Леринско | Арменово[17] | |||
Дельо Нолев | Леринско | Арменово[18] | |||
Мице Мандзов | Леринско | Суровичево[19] | |||
Пандил Георгиев | Леринско | Пътеле[20] | |||
Пандо (Панто) Павлев | Битолско | Дихово[21] | |||
Петър Василев | Леринско | Неред[22] | |||
Петър Геогиев | Битолско | Дихово | убит на 21 октомври 1912 г.[23] | ||
Тодор Щерев | Солунско | Киречкьой[24] | |||
Христо Пройков | Леринско | Суровичево[25] |
Алексо Джорлев умира в 1914 година.[26]
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166-167. (на гръцки)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 309.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 395.
- ↑ Петров – Македонски, Благой, „Наранена земя“, Бургас, 1995 г., стр.58
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 15.
- ↑ Павел Шатев, „Солунският атентат и заточениците във Фезан (спомени)“ стр.60
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 208, 892.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 107.
- ↑ Христо Силянов, „От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.“, стр.362
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 46.
- ↑ Проф. дин Димитър Гоцев, „Четите на ВМОРО в Балканската война“, от сайта на МНИ
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 632.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 354.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 520. Вероятно идентичен с Дельо Колев.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 417.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 164.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 525.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 809.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 586-587.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 130-131.