Алексей Николаевич Косигин (на руски: Алексе́й Никола́евич Косы́гин) е съветски политик и администратор. Той е председател на Съвета на министрите на СССР в периода 19641980 г.

Алексей Косигин
Алексей Николаевич Косыгин
съветски политик
Роден
Починал
ПогребанНекропол на стената на Кремъл, Тверски район, Русия
НаградиОрден „Ленин“ (7 април 1939)
Орден „Ленин“ (22 февруари 1944)
Орден „Ленин“ (20 февруари 1954)
Орден „Ленин“ (20 февруари 1964)
Орден „Ленин“ (20 февруари 1974)
Орден „Ленин“ (2 декември 1974)
Октомврийска революция (20 февруари 1979)
Червено знаме (7 март 1943)
медал „За отбраната на Ленинград“
медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“
Герой на социалистическия труд
Орден „Георги Димитров“
Политика
ПартияКПСС (1927)
Уебсайт
Алексей Косигин в Общомедия

Биография

редактиране

А. Косигин се присъединява към Червената армия през 1919 г., само на 15-годишна възраст, и се сражава Гражданската война в Русия. След приключването на войната, Косигин работи в Сибир, а през 1927 г. се присъединява към Комунистическата партия на Съветския съюз. През 1930 г. завършва висшия Ленинградски институт по текстил и работи като инженер и директор в текстилна фабрика в Ленинград.

През 1938 г., вследствие на провеждания от Йосиф Сталин Велик терор (Съветски съюз), голяма част от лидерите на ленинградската партийна организация биват убити. Косигин влиза в управлението, става и председател на Ленинградския градски изпълнителен комитет (кмет на Ленинград). През 1939 г. е приет за член на ЦК на КПСС и влиза в съветския кабинет като народен комисар (министър) на текстилната промишленост, а през периода 19401946 г. е вицепремиер. Председател е също и на Съвета на народните комисари (премиер) на Руската СФСР от 1943 до 1946 г.

След Втората световна война Косигин е избран за член на Политбюро на ЦК на КПСС през 1948 г. Служи като министър на финансите през 1948 г. и като министър на промишлеността до 1953 г.

След смъртта на Сталин през 1953 г. Косигин е понижен, обаче след взимането на властта в свои ръце Никита Хрушчов му възвръща някогашната власт. Най-голямото му постижение е длъжността Председател на Съвета на министрите на СССР – от 15 октомври 1964 до 23 октомври 1980 г.