Уикипедия

Айтос (дем Суровичево)

Тази статия е за селото в Гърция. За едноименния град в България вижте Айтос.

А̀йтос или А̀етос (на гръцки: Αετός, Ает̀ос, в превод орел) е село в Република Гърция, дем Суровичево, област Западна Македония.

Айтос
Αετός
— село —
Гърция
40.6606° с. ш. 21.5542° и. д.
Айтос
Западна Македония
40.6606° с. ш. 21.5542° и. д.
Айтос
Леринско
40.6606° с. ш. 21.5542° и. д.
Айтос
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСуровичево
Географска областСаръгьол
Надм. височина612 m
Население668 души (2021 г.)
Пощенски код530 75
Телефонен код2386
Айтос в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в северната част на котловината Саръгьол на 46 километра южно от град Лерин (Флорина) и на 12 километра западно от Суровичево в подножието на рида Радош, част от планината В��ч.

История

редактиране
 
Айтоският манастир „Свети Архангели“, един от трите български манастира в Леринско.

В Османската империя

редактиране
 
Печат на българското училище в Айтос.

Според легендата селото дължи името си на турския бей Айти от съседното турско село Горицко, чийто чифлик е бил Айтос. Селото е основано от жители на изоставеното село Бегна. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година като село с 59 домакинства, в което се отглеждат лозя и орехи.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Айтос (Aïtos) е посочено като село с 30 домакинства с 88 жители българи и 503 жители мюсюлмани.[2]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Айтос:

„ Село Аетос с 50 български къщи, които плащат 7650 пиастри данък и 3860 инание-аскерие. Селото е разположено в склоновета на планина. На запад от него запозва планината Невеска, покрита с гори, в която живеят мечки и други зверове.[3] “
 
Паметник на убитите на 17 септември 1905 година местни гъркомани.

През 1893 година край Айтос е осветен манастирът „Свети архангели Михаил и Гаврил“, построен на мястото на развалини на стари църкви и манастир.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Айтос има 950 жители българи и 60 жители цигани.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Айтос е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 140 къщи.[6]

Жителите на Айтос минават под върховенството на Българската екзархия в 1897 година, а според Христо Силянов след Илинденското въстание в началото на 1904 година и последните гъркомански къщи се отказват от Патриаршията.[7] Селото не пострадва при потушаването на въстанието и в него са настанени бежанци от околните изгорени села като Любетино.[8] През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски и леринският архиерейски наместник отец Никодим раздават помощи за пострадалите от Илинденското въстание в Леринско и са посрещнати край Айтос от делегация от селото.[9]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1064 българи екзархисти и 66 цигани християни и функционира българско училище.[10] На 14 май 1904 година в селото е убит андартът Вангел Георгиев. На 28 юли 1905 година[11] андратската чета на Йоанис Калогеракис напада Айтос, но е отблъсната, като в сражението загиват Калогеракис и двама от хората му.[12][13] В отговор на акция на ВМОРО в гъркоманското Раково андарти нападат Айтос на 12 октомври 1907 година. Убити са 5 жени и 6-а мъже, сред които и деца, 10 къщи са изгорени.[14] В същата 1905 година андартите нападат втори път Айтос, опожаряват 10 ��ъщи и убиват 75-годишния свещеник Дине Минчов.[15] Към 1906-1907 година енорийски свещеник в селото е Анастас Шишков.[16]

При избухването на Балканската война 15 души от Айтос се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

Според секретаря на Леринската българска митрополия Васил Трифонов в Айтос към края на османската власт има „120 чисто български къщи“.[18]

В Гърция

редактиране
 
Айтос през Първата световна война. Съглашенска пощенска картичка

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Айтос (Аjтос) има 160 къщи славяни християни.[19] В 1932 година в Айтос има 166 българогласни семейства, от които 159 са с „изявено българско съзнание“. В 1945 година в селото има 1335 българофони, 1185 от които с „негръцко национално съзнание“, 50 с гръцко и 100 с „неустановено национално съзнание“. Селото пострадва по време на Гръцката гражданска война – в Югославия се изселват 20 семейства, а много други в другите социалистически страни и отвъд океана. Намаляването на населението през 60-те се дължи на емиграция в Австралия и Канада.

В селото има две църкви – „Свети Георги“ от 1836 и манастирската „Свети Архангели“ от 1892 година, а съборът на селото е на 8 ноември – Архангеловден. Параклисът „Света Параскева“ е построен в 1860 година под манастира около смятан за светен извор. В 1960 година е обновен.[20]

Всяка година в Айтос се провежда фестивал на чушките. До 2011 година Айтос е център на самостоятелен дем в ном Лерин.

Прекръстени с официален указ местности в община Айтос на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Бара[21] Μπάρα Валтос Βάλτος[22] местност на ЮИ от Айтос и на ЮЗ от Любетино[21]
Золевци[21] или Зеленци Ζέλεντσί Прасинон Πράσινον[22] местност на СИ от Айтос[21]
Дърма[21] Ντάρμα Вата Βάτα[22] местност на ЮИ от Айтос и на СЗ от Долно Неволяни[21]

Преброявания

редактиране
  • 1913 – 785 жители
  • 1920 – 785 жители
  • 1928 – 941 жители
  • 1940 – 1189 жители
  • 1951 – 1056 жители
  • 1961 – 1016 жители
  • 1971 – 823 жители
  • 2001 – 857 жители
  • 2011 – 759 жители

Личности

редактиране
 
Христо Каракалцев.
 
Тръпче Белев.
Родени в Айтос
  •   Благой Динев Нашов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[23]
  •   Благоя Пецов (1909 – 1949), гръцки комунист, участвал в презиборните кампании в 1932, 1933 и 1936 година, арестуван и измъчван по време на диктатурата на Метаксас, участник в съпротивата срещу герм��нската окупация, след споразумението от Варкиза е затворен, войник на ДАГ, загива на 16 април 1949 година на Айтоски връх[24]
  •   Васил Благоев Пецов (1932 – 1948), гръцки комунист, куриер на 28-а бригада ДАГ, загинал през октомври 1948 година[25]
  •   Георги Дафов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Пета одринска дружина[26]
  •   Георги Костов (1872 – 1916), български революционер от ВМОРО
  •   Икономос Папалексиу (Οικονόμος Παπαλεξίου), гръцки андартски деец от втори клас[27]
  •   Илия Константинов, български революционер и свещеник
  •   Кирияс Динев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина[28]
  •   Киро (1924 – 1949), гръцки комунист[29]
  •   Коста Д. Кьосев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[30]
  •   Михаил Костов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, часовникар, живеещ в Битоля, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на орден „За храброст“, IV степен[31]
  •   Михаил Хараламбов п. Илиев, български кмет на Шопско Рудари през Втората световна война (1 май 1943 - 5 ноември 1943) и на Матейче (5 ноември 1943 - 21 юли 1944)[32]
  •   Никола Димитров, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в плен през Междусъюзническата война на 12 юли 1913 година и освободен на 4 декември 1913[33]
  •   Никола Ицо Петков, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, нестроева рота на Осма костурска дружина[34]
  •   Никола Кръстев Петров (1884 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, четата на Христо Цветков, Първа рота на Шестнадесета щипска дружина, Сборна партизанска рота, убит на 5 юли 1913 година в Междусъюзническата война[35]
  •   Сотир Колев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Втора рота на Дванадесета лозенградска дружина[36]
  •   Трифун Робев (? – 1948), деец на ДАГ
  •   Тръпе Иванов Блълев (Тръпко, Тръпче Белев) (1872 – ?), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина, Сборна партизанска рота[37][38]
  •   Тръпко Карапалев (1882 - ?), български революционер от ВМОРО и свещеник
  •   Христо Д. Олев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[39]
  •   Христо Николов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Седма кумановска дружина[40]
  •   Христо Николов Каракацалов (Каракалцев), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Христо Цветков, четата на Пандо Шишков[41]
Починали в Айтос
  •   Алексо Лепишков (? – 1905), терорист и селски войвода на ВМОРО
  •   Вангел Георгиев (1876 – 1904), гръцки андартски капитан
  •   Йоанис Калогеракис (? – 1905), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
  •   Йордан Мишайков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец от село Осничани, Първа и Втора рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен, загинал край Айтос в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[42]
  •   Йордан Наков (1890 – 1913), македоно-одрински опълченец от село Жупанища, Първа рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, убит в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година при Айтос[43]

Бележки

редактиране
  1. ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 231. ISBN 2-283-60452-4.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
  3. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 153. (на руски)
  4. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т. II, София 1932, с. 485. Според предания, записани към 1900 г., старата църква, чиито развалини все още са се виждали, е била посветена на „Света Параскева“
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  8. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 20.
  9. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 22.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
  11. ↑ I. K. Mαζαράκης – Αινιάν, „Ο Μακεδονικός Αγώνας“, Εκδ. „Δωδώνη“, Αθήνα, 1981 Архив на оригинала от 2013-10-19 в Wayback Machine..
  12. ↑ www.smokovo.gr, архив на оригинала от 7 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070707074733/http://www.smokovo.gr/?p=1027, посетен на 17 ноември 2008 
  13. ↑ Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗ ΔΥΤΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ ΤΟ 1905.[неработеща препратка]
  14. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 268-269.
  15. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
  16. ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 10, а.е. 30 (Регистър на венчилата в с. Айтос, Леринска каза, Леринска епархия, Битолски вилает)
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
  18. ↑ Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 198.
  19. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  20. ↑ Εκκλησία Αγίας Παρασκευής // Κοινότητα Αετού. Посетен на 6 януари 2014.[неработеща препратка]
  21. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  22. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1778. (на гръцки)
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 487.
  24. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 239 - 240. (на английски)
  25. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 239. (на английски)
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 201.
  27. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 162. (на гръцки)
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 240.
  29. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 36 - 37. (на английски)
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 398.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 373.
  32. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 223.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 551.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 563.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 356.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 88.
  38. ↑ Петров, Красимир. Македонски войводи и четници, заселили се в Плевен // Краеведски сборник III. Плевен, 2010. с. 157 - 164.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 523.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 515. Може би идентичен с Христо Николов Каракалцев.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 337.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 466.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 479.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Айтос_(дем_Суровичево)&oldid=12350034“.