Авраам Крескес
Авраам Крескес (на каталонски: Abraham Cresques) е каталонски картограф.
Авраам Крескес Abraham Cresques | |
каталонски картограф | |
Роден | |
---|---|
Починал |
? |
Религия | юдаизъм |
Научна дейност | |
Област | География |
Авраам Крескес в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 11 юли 1325 година в Палма де Майорка, тогава част от Арагонската корона, в еврейско семейство. Занимава се с часовникарство, изработка на навигационни инструменти и карти.
През 1375 г., по поръчка на крал Хуан I Арагонски съставя, заедно със сина си Йехуда Крескес, Каталонския атлас (на каталонски: Atles Català; на кастилски: Atlas Catalán), един от най-значимите и важни запазени до днес средновековни картографски сборници отпреди епохата на Великите географски открития. Подарен е на френския крал Шарл V и оттогава се съхранява в Националната библиотека на Франция в Париж.
Авраам Крескес умира през 1387 година на 61-годишна възраст.
Каталонски атлас
редактиранеАтласът първоначално е бил от шест листа пергамент, сгънати в центъра, украсени с различни цветове, включително със злато и сребро. Те са били разрязани наполовина и всеки половин лист бил монтиран на дървен панел. Първата половина на първия лист и втората половина на последния лист били подвързани с кафява кожа. Първите два листа от атласа съдържат текстове на каталонски език. Текстовете се отнасят до космографията, астрономията и астрологията и са придружени с илюстрации, които подчертават сферичната форма на Земята и състоянието на познатия свят. Те също така дават и ценни практически съвети за мореплавателите. Останалите четири листа представляват разгъната актуална карта портолан, разделена на две главни части[1].
Тази средновековна карта на света включва дори информация за задморските страни, които са описани от Марко Поло и от сър Джон Мандевил в книгите за техните пътешествия.
В България има черно-бяло копие на Каталонския атлас. На него са нанесени 18 селища на българска територия. Съхранява се в Топографската служба на Българската армия в Троян. Копието е попаднало в България през 1936 г. по време на Четвъртия конгрес на славянските картографи и етнографи.
Източници
редактиране- ↑ Espagnol 30 // BNF Archives et manuscrits. Посетен на 18 януари 2022. (на френски)