Херцогство Лимбург (1839 – 1866)
Херцогство Лимбург (на нидерландски: Hertogdom Limburg; на немски: Herzogtum Limburg) e новообразувано херцогство през 1839 г. като част от Германския съюз и съществува до неговото прекратяване през 1866 г., когато преминава към Кралство Нидерландия. Главният му град е Маастрихт.
Херцогство Лимбург | |
1839 – 1906 | |
Континент | |
---|---|
Столица | |
Официален език | |
|
История
редактиранеХерцогството Лимбург е образувано по традиция на съществуващото от 1165 до 1793 г. Херцогство Лимбург на Свещената Римска империя, което през революционните войни е прикрепено към Франция.
След Белгийската революция през 1830/1831 г. Обединеното кралство Нидерландия се разделя на юг новообразуваната държава Белгия и на Северна Нидерландия. Провинцията Лимбург се присъединява напълно към Белгия, освен важния крепостен град Маастрихт, който остава в нидерландски ръце. Град Люксембург остава под контролата на Нидерландия.
Херцогството Лимбург има през 1839 г. 147 527 жители. От 1843 г. в южната му част минава железопътната линия Аахен-Маастрихт, през 1865 г. е завършена железопътната връзка Маастрихт-Роермонд-Венло.
Херцози
редактиранеОт династията Орания-Насау:
- 1839 – 1840 Вилхелм I
- 1840 – 1849 Вилхелм II
- 1849 – 1866 Вилхелм III
След 1866 г. титлата „hertog van Limburg�� остава като лична благородническа титла за Вилхем III. Понеже според закона за благородниците, благородническите титли не могат да отиват на женската линия на наследниците, Вилхелм III е последният носител на титлата „херцог на Лимбург“.
Източници
редактиране- André Beening, D-NL: Politische Beziehungen im 18./19. Jahrhundert: V. 1862 – 1890: Der Bauer auf dem Schachbrett von Bismarck. Westfälische Wilhelms-Universität Münster, 2007.
Външни препратки
редактиране- History of Limburg during the German Confederation, the History of the Netherlands by historian Dr. J. W. Swaen.