Никита Нанков

Никита Нанков
	Никита Нанков
български литературовед и писател
Роден	4 юни 1956 г. (68 г.) София, Народна република България
Учил в	Софийски университет
Литература
Жанрове	стихотворение, есе
Известни творби	„Ето така“ (2004)
Награди	„Давид Бурлюк“; „Чудомир“ за хумористичен разказ (2019)
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Институт за литература на БАН,; Washington University, Сейнт Луис,; Университет в Блумингтън, Индиана,; Университет на Пуерто Рико
Публикации	„В огледалната стая: Седем образа на българския литературен селоград“ (2001)

Никита Нанков е български литературовед и писател.

Биография

Никита Димитров Нанков е роден на 4 юни 1956 г. в София. Завършва английска филология в Софийския държавен университет (1982). В Института за литература на БАН е научен сътрудник (1983-1994), н.с. II ст. (1994), н.с. I ст. (1995-1999). Защитава дисертация на тема „Едгар Алан По в българската критика и преводна проза“ (1990).

Емигрира в САЩ, където защитава втора дисертация – върху творчеството на Антон Чехов.^[1]

Последователно преподава сравнително литературознание в Washington University, Сейнт Луис, Университета в Блумингтън, Индиана, Университета на Пуерто Рико^[2], Уънджоу-Кийн Юнивърсъти в Уънджоу, Китай^[3] и Обърн Юнивърсити в Алабама^[4].

Текстовете му нерядко предизвикват дискусии.^[5]

Награди и отличия

Носител е на Международното отличие „Давид Бурлюк“^[6]
Носител на наградата „Чудомир“ за хумористичен разказ (2019) за разказа си „Ръководство по сапунисване“ (жури с председател доц. Йордан Ефтимов)^[7]^[8]^[9]^[10]

Библиография

Монографии и научни сборници

„В огледалната стая: Седем образа на българския литературен селоград“, София: Сонм, 2001, 310 с. ISBN 954-8478-20-Х.^[11]
„Postmodernizam i kulturni izazovi“, Zagreb: Hrvatsko filološko društvo, 2004, 323 str. ISBN 978-953-7067-22-9 [„Постмодернизъм и културни предизвикателства“], превод от английски на хърватски, с оригинално заглавие „(Post)modernism & (Post)communism: Essays on Theory, Film, and Literature“^[12]

Белетристика

„Празни приказки“, София: Сонм, 2000. ISBN 954-8478-19-6.

Стихосбирки

„Ето така“. ЕИ „LiterNet“, Варна, първо издание – 16.12.2004. ISBN 954-304-139-3.
„Обреченост на думите. Три и половина кратки поеми за любовта“. ЕИ „LiterNet“, Варна, първо издание – 2007. ISBN 978-954-304-282-1
„Аметисти & ахати“. ИК „Сонм“, София, 2018, 200 стр. ISBN 978-954-8523-97-4^[13]^[14]

Издания за деца

„Триднев“, София: Сонм, 2002 (2 изд. 2007), 24 с. ISBN 954-8478-45-5.

Източници

↑ „A poetics of freedom: Anton Chekhov's prose fiction and modernity“ by Nankov, Nikita, Ph.D., Indiana University, 2007, 557 pages; 3243795. ((en))
↑ Universidad de Puerto Rico Recinto de Río Piedras - Catálogo General, 2015, Facultad de Estudios Generales, p. 76, сайт на Университета на Пуерто Рико. ((es))
↑ Nikita Nankov, Lecturer^{[неработеща препратка]}, сайт на Уънджоу-Кийн Юнивърсъти, 16 март 2018. ((en))
↑ A list of full-time teaching faculty at Auburn University Архив на оригинала от 2020-08-28 в Wayback Machine., сайт на Обърн Юнивърсити. ((en))
↑ Напр. публикацията му в електронното списание Media Times Review, посветена на Гео Милев. Виж Едвин Сугарев, „Бунтът Гео Милев“, в. „Култура“, бр. 8, 4 март 2005 г.
↑ Лауреаты Международной отметины имени отца русского футуризма Давида Бурлюка // Первый австралийский фестиваль русской традиционной и экспериментальной литературы „Антиподы“. Посетен на 2016-07-31.
↑ „Преглед на основните теми в старозагорския печат“ Архив на оригинала от 2020-06-11 в Wayback Machine., focus-news.net, 27 март 2020.
↑ „Победителят е... „Ръководство по сапунисване“ (с линк към победилия разказ), zakazanlak.bg, 26 март 2020.
↑ „Честваме 130 години от рождението на Чудомир“ (гост в студиото Михаил Вешим), БНТ, 28 април 2020.
↑ Никита Нанков, „Ръководство по сапунисване“ Архив на оригинала от 2022-12-02 в Wayback Machine., starshel.bg.
↑ Бисера Дакова, „Хулиганът-институция или за слепотата на прозренията“, рец във в. „Литературен вестник“, год. 11, бр. 34, 17-23.10.2001.
↑ „Nikita Nankov: Postmodernizam i kulturni izazovi“, рец. във в. „Данас“, 19 август 2004. ((sr))
↑ Силвия Чолева, „Никита Нанков, който играе с думите“, БНР, 29 октомври 2018 г.
↑ „Барабар Петко с жените“, интервю на Марин Бодаков, в-к „К.“, 2 ноември 2018 г.

Външни препратки

Академични профили

Статии, есета, разкази

Страница на Никита Нанков в Либерален преглед^{[неработеща препратка]}
„Yes!“ (есе за Йоко Оно), електронно списание Факел, 27 януари 2014
Статии на Никита Нанков в сп. „Литературна мисъл“
„Западният друг като по-добър български аз?, Мотивът „Nеvermore“ на Едгар По и българската символистична поезия, Мотивът „Nevermore“ на Едгар По и пародийният диалог между българския модернизъм и немодернизъм, Елин Пелин или светът като комична перипетия“ Архив на оригинала от 2009-04-30 в Wayback Machine., електронно списание Liteos, 27 януари 2014
((ru)) „Горбачев читает Платона, Платон читает Горбачева: гласность, перестройка и благородный вымысел“ Архив на оригинала от 2016-11-17 в Wayback Machine., сп. „Неприкосновенный запас“, кн. 82, 2012
„Най-понякога“ (приказка) Архив на оригинала от 2017-01-28 в Wayback Machine., Media Times Review, март 2004

Стихотворения

Страница на Никита Нанков в Литернет (с над 150 текста)
„Ахати“ (цикъл стихотворения) в: „Литературен вестник“, год. 18, бр. 12, 1.-7.04.2009 Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., с. 11-13
„Парадоксална поезия“ (цикъл стихотворения) в: „Литературен вестник“, год. 19, бр. 17, 12.-18.05.2010 Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., с. 14
„Из „Аметисти“ (цикъл стихотворения) в: „Литературен вестник“, год. 20, бр. 24, 29.06-5.07.2011 Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., с. 12-13
((ru)) Стихове, превод на руски Евгений Харитонов, сп. „Иностранная литература“, 2008, кн. 7

[1] „A poetics of freedom: Anton Chekhov's prose fiction and modernity“ by Nankov, Nikita, Ph.D., Indiana University, 2007, 557 pages; 3243795. ((en))

[2] Universidad de Puerto Rico Recinto de Río Piedras - Catálogo General, 2015, Facultad de Estudios Generales, p. 76, сайт на Университета на Пуерто Рико. ((es))

[3] Nikita Nankov, Lecturer^{[неработеща препратка]}, сайт на Уънджоу-Кийн Юнивърсъти, 16 март 2018. ((en))

[4] A list of full-time teaching faculty at Auburn University Архив на оригинала от 2020-08-28 в Wayback Machine., сайт на Обърн Юнивърсити. ((en))

[5] Напр. публикацията му в електронното списание Media Times Review, посветена на Гео Милев. Виж Едвин Сугарев, „Бунтът Гео Милев“, в. „Култура“, бр. 8, 4 март 2005 г.

[6] Лауреаты Международной отметины имени отца русского футуризма Давида Бурлюка // Первый австралийский фестиваль русской традиционной и экспериментальной литературы „Антиподы“. Посетен на 2016-07-31.

[7] „Преглед на основните теми в старозагорския печат“ Архив на оригинала от 2020-06-11 в Wayback Machine., focus-news.net, 27 март 2020.

[8] „Победителят е... „Ръководство по сапунисване“ (с линк към победилия разказ), zakazanlak.bg, 26 март 2020.

[9] „Честваме 130 години от рождението на Чудомир“ (гост в студиото Михаил Вешим), БНТ, 28 април 2020.

[10] Никита Нанков, „Ръководство по сапунисване“ Архив на оригинала от 2022-12-02 в Wayback Machine., starshel.bg.

[11] Бисера Дакова, „Хулиганът-институция или за слепотата на прозренията“, рец във в. „Литературен вестник“, год. 11, бр. 34, 17-23.10.2001.

[12] „Nikita Nankov: Postmodernizam i kulturni izazovi“, рец. във в. „Данас“, 19 август 2004. ((sr))

[13] Силвия Чолева, „Никита Нанков, който играе с думите“, БНР, 29 октомври 2018 г.

[14] „Барабар Петко с жените“, интервю на Марин Бодаков, в-к „К.“, 2 ноември 2018 г.

[1]