Нижегородска област
Нижегородска област е субект на Руската Федерация, в Приволжкия федерален окръг[1]. Площ 76 624 km2 (40-о място по големина в Руската Федерация, 0,45% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 3 234 676 души (11-о място в Руската Федерация, 2,2% от нейното население). Административен център град Нижни Новгород. Разстояние от Москва до Нижни Новгород 439 km.
Нижегородска област Нижегородская область | |
Субект на Руската федерация | |
Нижегородска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Нижни Новгород |
Площ | 76 624 km² |
Население | 3 234 676 души (2018) 42,2 души/km² |
Адм. център | Нижни Новгород |
Федерален окръг | Приволжки федерален окръг |
Губернатор | Глеб Никитин |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 52, 152 |
Официален сайт | nobl.ru |
Нижегородска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеНай-старите руски градове в региона възникват през ХІІ и ХІІІ в. – Городец (1152 г.) и Нижни Новгород (1221 г.). През ХVІ в. възникват градовете Балахна (1536 г.) и Арзамас (1572 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: Ветлуга през 1778 г., Горбатов, Лукоянов и Семьонов през 1779 г. Нижегородска област е образувана на 14 януари 1929 г., а на 15 юли 1929 г. е преобразувана в Нижегородски край. С постановление на ЦИК на СССР от 7 октомври 1932 г. е преименувана в Горковски край, който на 7 декември 1934 г. е разделен на Горковски край и Кировски край. На 5 декември 1936 г. Горковски край е преобразуван в Горковска област и от него се отделят Марийската АССР и Чувашката АССР. На 7 януари 1954 г. от Горковска област е отделена като самостоятелна единица Арзамаска област, която на 23 април 1957 г.отново е включена в състава на Горковска област. На 22 октомври 1990 г. Горковска област е преименувана на Нижегородска област.
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеНижегородска област се намира в централната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг. На запад граничи с Владимирска и Ивановска област, на север – с Костромска област, на североизток – с Кировска област, на изток – с Република Марий Ел и Република Чувашия, на юг – с Република Мордовия и на югозапад – с Рязанска област. В тези си граници заема площ от 76 624 km2 (40-о място по големина в Руската Федерация, 0,45% от нейната площ).[2]
Релеф
редактиранеНижегородска област е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, покрай двата бряга на река Волга, пресичаща областта от запад на изток и деляща я на две части: равнинно и гористо левобрежие (Заволжие) и възвишено лесостепно деснобрежие. Заволжието е заето от Волжко-Ветлужката низина и само в най-северните части на областта навлизат участъци от възвишението Вятски Увал (височина до 192 m). Дяснобрежието, с изключение на западната му част – Окско-Тешката низина е заето от северните части на Приволжкото възвишение, включващо Мордовското (до 250 m) и Чувашкото възвишение, Дятловите, Перемиловските (покрай река Ока) и Фадеевските (покрай река Волга) височини. Като цяло релефът тук е ридово-долинен, с многочислени оврази, особено покрай бреговете на Ока и Волга, а на места (по долината на река Пяна) – карстов.[2]
Климат
редактиранеКлиматът е умереноконтинентален с умерено студена и продължителна зима и топло лято. Средна януарска температура -12 -13 °C, средна юлска 18-19 °C. Годишна сума на валежите от 450 – 500 mm по деснобрежието, където има чести засушавания до 550 – 600 mm в Заволжието. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава от 165 – 170 дни в Заволжието до 170 – 175 дни по деснобрежието.[2]
Води
редактиранеВ Нижегородска област има над 6,2 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължана около 33 хил. km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. Основни реки са Волга (част от горното и средното си течение) с десния си приток Ока, всяка от които протича през областта на протежение от 260 km. Основни притоци на Волга са: леви – Унжа, Узола, Керженец, Ветлуга; десни – Ока (с Мокша и Тьоша), Кудма, Сура (с Пяна). Реките в областта са с равнинен характер, в северните райони по-пълноводни, с множество меандри, бавно течение и плитки долини с полегати склонове. Десните притоци на Волга, стичащи се от Приволжкото възвишение са с по-голям наклон и скорост на течението, по-дълбоки и широки долини. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (60 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през втората половина на ноември, а се размразяват в средата на април.[3]
На територията на областта има над 7,5 хил. естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 770 km2, в т.ч. над 5 хил. езера с площ над 10 дка. Езерата са предимно крайречни (старици) и са съсредоточени основно по долините на реките Ветлуга, Пяна и Керженец. В южните райони широко разпространение имат карстовите езера. Най-големите естествени езера са Пирското (2,72 km2) и Болшое Плотово (2,46 km2). Изкуствените водоеми са повече от естествените, като най-големи са Горковското и Чебоксарското водохранилища на река Волга.[3]
Почви
редактиранеВ почвената покривка на областта преобладават ливадно-подзолистите и подзолистите почви (66% от цялата територия). Сивите горски почви заемат 16,3%, черноземните 7,9%, алувиалните 3,6%, блатните и торфените 6,2%. В Заволжието подзолистите почви са разпространени под иглолистни гори, а ливадно-подзолистите – под смесени гори. По деснобрежието сивите горски почви са под дъбови гори, а излужените черноземи – в степните райони.[2]
Растителност, животински свят
редактиранеГорите заемат 43% от територията на областта. Най-широко разпространение имат иглолистните масиви (смърч и ела с примеси от сибирска лиственица) и смесените гори. По пясъчните хълмове в Заволжито изобилстват боровите гори, а по влажните низини – тъмни смърчови гори. Големи площи от територията на Горковска област са обхванати от ерозионни явления. Животинският свят е представен от вълк, лисица, кафява мечка, рис, бурсук, таралеж, плъхове, хомяк и др. Срещат се лосове, които са под охрана, а по реките бобър.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2018 г. населението на Нижегородска област наброява 3 234 676 души (11-о място в Руската Федерация, 2,2% от нейното население). Гъстота 42,21 души/km2. Градско население 79,81%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на областта (над 5000 души) е бил следния: руснаци 3 109 661 души (93,93%), татари 44 103 (1,33%), мордовци 19 138 (0,58%), украинци 17 657 (0,53%), арменци 13 294 (0,4%), чуваши (9765 (0,29%), азербайджанци 8494 (0,26%), марийци 6415 (0,19%).
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Нижегородска област се дели на 14 областни градски окръга, 38 муниципални района, 28 града, в т.ч. 12 града с областно подчинение (Арзамас, Бор, Викса, Дзержинск, Кулебаки, Навашино, Нижни Новгород, Первомайск, Саров[4], Семьонов, Чкаловск и Шахуня) и 16 града с районно подчинение и 55 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Нижни Новгород (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
І. Арзамас | 42 | 104 547 | гр. Арзамас | 104 547 | 112 | |
ІІ. Бор | 3584 | 121 846 | гр. Бор | 78 385 | 19 | |
ІІІ. Викса | 1866 | 82 656 | гр. Викса | 53 406 | 186 | Ближне-Песочное, Виля, Досчатое, Шиморское |
ІV. Дзержинск | 422 | 242 033 | гр. Дзержинск | 231 797 | 25 | Гавриловка, Горбатовка, Желнино |
V. Кулебаки | 922 | 48 730 | гр. Кулебаки | 32 943 | 188 | Велетма, Гремячево |
VІ. Навашино | 1277 | 22 519 | гр. Навашино | 15 051 | 158 | |
VІІ. Нижни Новгород | 411 | 1 270 241 | гр. Нижни Новгород | 1 264 075 | Зелени Город | |
VІІІ. Первомайск | 1227 | 18 508 | гр. Первомайск | 13 626 | 189 | Сатис |
ІХ.Перевоз | 769 | 15 943 | гр. Перевоз | 8928 | 118 | |
Х.Саров[4] | 232 | 95 065 | гр. Саров | 95 065 | 181 | |
ХІ. Семьонов | 3877 | 47 868 | гр. Семьонов | 24 536 | 69 | Сухобезводное |
ХІІ. Соколское | 1981 | 13 136 | сгт Соколское | 6054 | 141 | |
ХІІІ. Чкаловск | 862 | 20 183 | гр. Чкаловск | 11 569 | 95 | |
ХІV. Шахуня | 2588 | 36 216 | гр. Шахуня | 20 183 | 240 | Вахтан, Сява |
Муниципални райони | ||||||
1. Ардатовски | 1888 | 23 553 | сгт Ардатов | 8777 | 162 | Мухтолово |
2. Арзамаски | 2011 | 41 807 | гр. Арзамас | 112 | Въездное | |
3. Балахнински | 897 | 76 612 | гр. Балахна | 49 364 | 34 | Болшое Козино, Гидроторф, Малое Козино, Лукино, Первое Мая |
4. Богородски | 1459 | 68 103 | гр. Богородск | 34 388 | 43 | |
5. Болшеболдински | 866 | 11 180 | с. Болшое Болдино | 5074 | 249 | |
6. Болшемурашкински | 659 | 9684 | сгт Болшое Мурашкино | 5080 | 90 | |
7. Бутурлински | 1105 | 13 614 | сгт Бутурлино | 6338 | 121 | |
8. Вадски | 743 | 14 452 | с. Вад | 6698 | 103 | |
9. Варнавински | 2523 | 12 377 | сгт Варнавино | 3304 | 165 | |
10. Вачки | 979 | 17 749 | сгт Вача | 5283 | 111 | |
11. Ветлужки | 2992 | 14 848 | гр. Ветлуга | 8501 | 230 | им. М.И.Калинина |
12. Вознесенски | 1303 | 15 566 | сгт Вознесенское | 6313 | 208 | |
13. Володарски | 1050 | 58 043 | гр. Володарск | 10 021 | 41 | Илиногорск, Решетиха, Смолино, Фролешчи, Централни, Юганец |
14. Воротински | 1936 | 18 592 | сгт Воротинец | 6154 | 143 | Василсурск |
15. Воскресенски | 3554 | 19 760 | сгт Воскресенское | 5942 | 136 | |
16. Гагински | 1064 | 11 194 | с. Гагино | 3891 | 215 | |
17. Городецки | 1483 | 88 092 | гр. Городец | 30 493 | 70 | гр. Заволжие, Парвомайски |
18. Далнеконстантиновски | 1377 | 21 140 | сгт Далне Константиново | 4133 | 71 | |
19. Дивеевски | 845 | 15 905 | с. Дивеево | 6408 | 170 | |
20. Княгинински | 770 | 11 855 | гр. Княгинино | 7062 | 107 | |
21. Ковернински | 2340 | 18 597 | сгт Ковернино | 6869 | 130 | |
22. Краснобаковски | 1758 | 21 785 | сгт Красние Баки | 7818 | 137 | Ветлужки |
23. Краснооктябърски | 886 | 10 015 | с. Уразовка | 1626 | 168 | |
24. Кстовски | 1227 | 119 630 | гр. Кстово | 67 723 | 29 | |
25. Лисковски | 2134 | 38 348 | гр. Лисково | 21 293 | 90 | |
26. Лукояновски | 1891 | 29 897 | гр. Лукоянов | 14 136 | 173 | им. Степана Разина |
27. Павловски | 1097 | 95 284 | гр. Павлово | 58 163 | 78 | гр. Ворсма, гр. Горбатов, Тумботино |
28. Пилнински | 1313 | 19 818 | сгт Пилна | 6849 | 177 | |
29. Починковски | 1961 | 28 580 | с. Починки | 11 891 | 222 | |
30. Сергачки | 1244 | 28 631 | гр. Сергач | 20 416 | 150 | |
31. Сеченовски | 991 | 14 326 | с. Сеченово | 5263 | 197 | |
32. Сосновски | 1171 | 18 118 | сгт Сосновское | 8247 | 98 | |
33. Спаски | 707 | 9698 | с. Спаское | 3947 | 169 | |
34. Тонкински | 1018 | 7909 | сгт Тонкино | 4745 | 237 | |
35. Тоншаевски | 2353 | 18 878 | сгт Тоншаево | 4581 | 271 | Пижма, Шайгино |
36. Уренски | 2104 | 28 736 | гр. Урен | 12 385 | 183 | Аря |
37. Шарангски | 1596 | 11 825 | сгт Шаранга | 6692 | 255 | |
38. Шатковски | 1441 | 24 124 | сгт Шатки | 8796 | 156 | Лесогорск |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Нижегородской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Икономика
редактиранеОсновни отрасли на промишлеността са – машиностроене, химия, черна металургия, горска, целулозна, лека и хранителна промишленост.
Селско стопанство
редактиранеОтглежда се едър рогат добитък, свине, птици, зърнени фуражни, технически култури, картофи, зеленчуци. Събират плодове и горски плодове.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 2367[5] | 2055,5[6] | 1716,4 | 1494,6[6] | 1186,8[7] | 1165,1 | 1125[7] |
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Самойлова Г.С., Горячко М.Д. и др. Нижегородска област (Нижегоро́дская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 22. Нанотехнология - Николай Кавасила [Нанонаука — Николай Кавасила]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-358-3. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-29 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Нижегородска област
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Нижегородска област
- ↑ а б закрито административно-териториално образувание
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))