Константин Минков

български дипломат

Константин Константинович Минков (Constantin Mincoff; 21 май, Болград 1876[1] – 12 май 1929, София) е български дипломат и политик.

Константин Минков
български дипломат
Роден
Починал
12 май 1929 г. (52 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вРобърт колеж
Семейство
БащаКонстантин Минков
МайкаДомна Агура
СъпругаМери Елизабет Меридж
ДецаМарко Минков

Биография

редактиране

Константин К. Минков е потомък от калоферския род Минкови, преселили се в Бесарабия по време на руско-турската война от 1768 г. Завършва Робърт колеж[2][3] и продължава образованието си във Великобритания, където се запознава с бъдещата си съпруга, фолклористката Мери Елизабет Меридж (на английски: Elizabeth Marriage). През 1904 те сключват брак и заминават на околосветско пътешествие. Техен син е англицистът Марко Минков.

Константин Минков започва кариерата си в съдебната система. В началото на 1912 е назначен за първи секретар на българската легация в Лондон.[3] По време на престоя си във Великобритания сътрудничи с Иван Евстратиев Гешов, като превежда на англиийски неговата книга Балканският съюз – Gueshoff I. E., The Balkan League[4].

След скъсването на дипломатическите отношения с Лондон през октомври 1916 той бива преместен в Хага и назначен на същата длъжност в легацията в Нидерландия. След края на войната е включен в българската делегация, която води преговорите за Ньойския договор. През 1920 Минков е между делегатите, заминали в Женева за учредителното събрание на Обществото на народите.

В 1925 г., когато е генерален секретар на министерството на външните работи, Минков има съществена роля при дипломатическото решаване на кризата, възникнала с инцидента при Петрич.[5] Умира от сърдечен удар през 1929 г. и е погребан в София.

Източници

редактиране
  1. Централни софийски гробища, парцел 29
  2. Учи в колежа през годините 1890-96 и се дипломира (1896); вж Събев О., Просветени на изток с лъчите на Запада: българската ученическа колония в Цариград (XIX–XXв), София: „Авангард Прима“, 2019, c.422.
  3. а б The Orient, vol. III, No.13, Constantinople, March 27, 1912, p.8 pdf.
  4. Gueshoff, I. E. The Balkan League, translated by Constantin C. Mincoff. London, John Murray, 1915. Посетен на 9 ноември 2017 година.
  5. Barros J.,. The Greek-Bulgarian Incident of 1925: The League of Nations and the Great Powers // Proceedings of the American Philosophical Soc. 108 (4). August, 1964. с. 354-385.

Външни препратки

редактиране