Георги Музалон
Георги Музалон (на старогръцки: Γεώργιος Μουζάλων; Geōrgios Mouzalōn; * ок. 1220 в Адрамитон; † 25 август 1258 при Нимфейон при Смирна) - е византийски държавник, най-близък съветник на никейския император Теодор II Ласкарис (упр. 1254 – 1258) и регент на малолетния Йоан IV Дука Ласкарис (упр. 1258 – 1261).
| Георги Музалон | |
| съветник на никейския император Теодор II Ласкарис | |
| Роден |
1220 г.
|
|---|---|
| Починал | 1258 г.
|
| Религия | Православна църква |
| Семейство | |
| Съпруга | Теодора Палеологина Кантакузина |
Георги произхожда от неблагородническата фамилия Музалон, която се появява за първи път през XI век, а най-известен неин член е патриархът на Константинопол Николай IV Музалон (1147 – 1151). След завладяването на Константинопол от кръстоносците през април 1204 г. фамилията емигрира в Мала Азия, където Ласкаридите основават Никейската империя.[1]
Георги и братята му Теодор и Андроник са приети в двора на император Йоан III Дука Ватаци, и стават част от обкръжението на престолонаследника Теодор - вероятно са възпитавани заедно с него от учения Никифор Блемид.[2][3] След коронизацията на Теодор през 1254 г. в Нимфейон Георги Музалон е назначен за велик доместик и поема главнокомандването над никейската войска; братята му стават протовестиарий или протокиниг.[3] Георги Музалон става най-важният съветник на младия император - когато през 1255 г. Теодор заминава на поход, той поверява управлението на Георги Музалон.[4] След завръщането си Теодор II го прави протосеваст и протовестиарий и велик стратопедарх, а Андроник Музалон заменя брат си на поста велик доменстик.
Императорът избира аристократки за жени на братята Музалон - Георги Музалон е оженен през 1256 г. за Теодора Палеологина Кантакузина (1240 - 6 декември 1300), племенница на Михаил Палеолог. През август 1258 г. Теодор II, намиращ се на смъртно ложе, прави завещание, с което определя Георги Музалон и патриарх Арсений Авториан за регенти на осемгодишния престолонаследник Йоан IV. Срещу Музалон е организиран заговор начело с Михаил Палеолог. На 18 август 1258 г., след смъртта на Теодор II Ласкарис, Георги Музалон застава начело на регентския съвет на Йоан IV Дука Ласкарис. По време на заупокойна служба за покойния император на 25 август 1258 г. в манастира Сосандра при Магнезия Георги Музалон е убит от наемни войници, а същата участ споделят брат му Адроник, секретарят му Теофилакт и зет му. След това Михаил VIII Палеолог (упр. 1259 – 1282) застава начело на регентството и през 1259 г. детронира младия Йоан IV, а през 1261 г. след Превземането на Константинопол, основава династията на Палеолозите.
Литература
редактиране- Akropolites. – Bibliothek der griechischen Literatur (BGL), Bd. 28, 59 – 60; 63; 75, 1989
- Pachimeres. – Corpus Fontium Historiae Byzantinae (CFHB), Series Parisiensis, Bd. 24/1, 1, 85, 1984
- Theodoros Skutariotes. – Bibliotheca Graeca Medii Aevi (BGMAE), Bd. 7, 536 – 539, 1972 [1892], http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?rec=/metadata/9/b/0/metadata-181-0000011.tkl&do=71268_07.pdf&pageno=786&pagestart=1&width=369&height=578&maxpage=930&lang=en
- Dimitar, Angelov (2007). Imperial ideology and political thought in Byzantium, 1204 – 1330. Cambridge Press: Cambridge University Press, pp. 231 – 233 und passim, ISBN 978-0-521-85703-1
- Angold, Michael (1975). A Byzantine Government in Exile. Government and Society under the Laskarids of Nicaea, 1204 – 1261. London: Oxford University Press, pp. 76 – 85 passim, ISBN I0-19-821854-0
- Geanakoplos, Deno John (1959). Emperor Michael Palaeologus and the West 1258 – 1282. A Study in Byzantine-Latin Relations. Cambridge MA: Harvard University Press, pp. 27 – 46 passim
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, p. 1421, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- Macrides, Ruth (2007). George Akropolites: The History – Introduction, Translation and Commentary. Oxford: Oxford University Press, pp. 21 – 27, 75, 340 – 349 passim, ISBN 978-0-19-921067-1
- Nicol, Donald (1993). The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453. Cambridge: Cambridge University Press, pp. 29 – 31, ISBN 0-521-43991-4
- Polemis, Demetrios (1968). The Doukai. A Contribution to Byzantine Prosopography. – University of London Historical Studies, 22. London: Athlone Press, 148 – 150, ISSN – 0692 0076 – 0692
Източници
редактиране- ↑ Mouzalon, fmg.ac
- ↑ Macrides 2007, Akropolites, pp. 294, 343;
- ↑ а б ODB, p. 1421
- ↑ Geanakoplos 1959, pp. 27, 34