Газов гигант

Четирите газови гиганта в Слънчевата система имат много общи черти. Атмосферата им се състои предимно от газообразен водород и хелий които плавно преминават в течно състояние при увеличаване на налягането на големи дълбочини. Температурата във вътрешността на газовите гиганти варира от 5000 К за Нептун до 20 000 K за Юпитер и поради това се счита че ядрата им са в течно състояние. Счита се че газовите гиганти нямат ясно изразена граница на скалистото си ядро, а то е район с преобладаваща концентрация на тежки елементи като силикатни скали и метали.

Газовите гиганти се въртят бързо, ефект пораждащ ясно наблюдаеми (освен на Уран) атмосферни пояси на ветрове с противоположни посоки (изток-запад и запад-изток) породени от силата на Кориолис.

Планетите имат сложни системи от пръстени и спътници. Една от най-големите забележимости в Слънчевата система са пръстените на Сатурн, които до 70-те години на 20 век бяха единствените известни. Към 2008 г. за Юпитер се счита че има най-много спътници – 63, които са почти толкова на брой колкото тези на другите планети взети заедно.^[1]

Това са класическите гиганти, наречени така заради размерите си, които превишават многократно тези на другите планети от Слънчевата система. Юпитер и Сатурн са газови гиганти – те нямат твърда повърхност, а са съставени предимно от водород и хелий, но количеството на тежки елементи в тях би било достатъчно за създаването на поне няколко планети с големина като тази на Земята. Във вътрешността им под огромно налягане се формира метализиран водород, който е проводник на електричество, а за токовете в него се смята, че пораждат магнитното поле на планетите. Магнитното поле на Юпитер и Сатурн има ориентация, която е близка до осите им на въртене.

Уран и Нептун се състоят предимно от смесица от скали, вода, метан и амоняк. Магнитните им полета са под голям наклон спрямо осите им на въртене.

Терминът газов гигант е предложен от автора на научна фантастика Джеймс Блиш.

Планетарните учени използват термини като „скала“, „газ“ и „лед“ за обозначаване на класове химически елементи и съединения съдържащи се в планетите, независимо от тяхното агрегатно състояние. Например във външните части на Слънчевата система температурата е достатъчно ниска за да позволи замръзването на амоняк��, метана и водата, докато във вътрешните слоеве те са в газообразно състояние. Във вътрешността на газовите гиганти „ледовете“ често се състоят от кислород и въглерод.

Съвременното ниво на технологии позволява откриването на сравнително големи по маса планети извън Слънчевата система. Най-малката планета открита дотогава е сравнима по маса с Нептун, докато най-големите са няколко пъти по-тежки от Юпитер. Много от планетите са на близка орбита около тяхната звезда, често под една астрономическа единица, нещо необичайно за газовите гиганти в Слънчевата система. Според някои учени тези гиганти на близка орбита около тяхната звезда представляват съвсем различен клас планети, вероятно имащи различна структура и начин на образуване.

Горната граница на масата на газовите гиганти е приблизително 70 пъти тази на Юпитер или 8% от масата на Слънцето. Ядрото на по-масивно тяло ще бъде достатъчно горещо за да позволи протичането на термоядрени реакции и тялото ще се превърне в червено джудже.

Все още остава неизяснен въпроса относно интервала между най-масивните открити планети (около 10 пъти по тежки от Юпитер) и най-леките червени джуджета. Спекулира се, че съществува фундаментално различен процес водещ до образуването на звезди и големи планети.

• Юпитероподобна планета
• Кафяво джудже
• Земеподобна планета
• Слънчева система
• Планетарна система