А група 1995/96

Отборите са подредени по азбучен ред.

Славия започва колебливо сезон 1995/96. Следва изкачване в класирането, но след есенния полусезон е едва на 3-то място в таблицата, като изостава на 5 точки от Левски и на 2 от Нефтохимик. През зимната пауза обаче „белите“ правят мащабна селекция и през пролетния полусезон се оформя дуел със „сините“, които от своя страна преследват четвърта поредна титла в първенството.

Ключов се оказва 28-ия кръг, преди който Славия има аванс от 2 точки. Възпитаниците на Стоян Коцев завършват 0:0 като гост на Левски (Кюстендил), но в същото време Левски (София) губи с 0:1 от ЦСКА във Вечното дерби. В следващия кръг „сините“ падат и от Локомотив (София), което прави отборът на Славия недостижим на върха. „Белите“ печелят титлата за първи път от 53 години насам.^[1] Важна роля за триумфа на Славия изиграва 34-годишният тогава Наско Сираков, който бележи 15 гола само през пролетния полусезон. Иначе голмайстор на А група с 21 попадения става нападателят Иво Георгиев от Спартак (Варна).

Левски остава на 2-ро място в крайното класиране, на 5 точки зад Славия, а бронзовите медали печели Локомотив (София). От елита изпадат Шумен, Ловеч и Спартак (Пловдив), които финишират на последни��е три места в таблицата.

• Преди началото на сезона Мариян Христов преминава от Славия в Левски срещу трансферна сума от 250 000 щатски долара, което е рекорд за вътрешен трансфер по това време.
• На 14 октомври 1995 г. в срещата Спартак (Варна) – Спартак (Пловдив), завършила 8:1, Иво Георгиев бележи 6 гола, с което изравнява рекорда за най-много попадения в един мач.
• На 27 април 1996 г., по време на дербито между ЦСКА и Левски (1:0), от трибуните на националния стадион „Васил Левски“ е хвърлена жива змия срещу рефера на мача Веселин Богданов.
• Добруджа (Добрич) завършва на 7-о място в първенството, под ръководството на треньора Янко Динков, което е най-доброто класиране в историята на клуба.

Преди началото на сезона в Славия са привлечени вратарят Здравко Здравков от Левски, защитникът Стоян Ацаров от Етър, братята Гено Добревски и Иван Добревски от Спартак (Пловдив), халфът Кирил Метков от Япония, нападателите Ваньо Шишков (Берое) и Александър Бончев, играл за последно в Германия. Треньорът Стоян Коцев залага на тактика, в чиято основа е защитата.^[2] Стълбове в центъра на отбраната са снажните Ацаров и Кирил Качаманов. Малко пред тях действа опорният халф Мариус Уруков, който също впечатлява с физика и е натоварен предимно с дефанзивни функции. По двата фланга титуляри са Владимир Иванов и капитанът Стефан Колев.

След първите няколко кръга си тръгват Иван Пасков и Александър Бончев, а от Ботев (Пловдив) пристига Наско Сираков. 33-годишният таран веднага се превръща в неизменен титуляр на върха на атаката и има ключова роля в спечелването на титлата, ставайки голмайстор на тима с 16 гола в 20 мача. Сред другите основни играчи в предни позиции са Атанас Киров, Антон Димитров, Гено Добревски и Владко Шаламанов, който е водещ реализатор през есента с 9 попадения в 13 мача.

Промени в състава има и през зимната пауза, в която напускат двама титуляри. Шаламанов е продаден за 150 000 долара в турския елитен Алтай, а Гено Добревски преминава в Ботев (Пловдив) заедно с брат си Иван. За техни заместници са привлечени Диян Ангелов и сърбинът Зоран Ристич. Атаката е допълнително подсилена с Димитър Тотев, който през първия полусезон бележи 8 гола за Раковски (Русе). Като част от сделката по привличането му при русенци отива Ваньо Шишков. Другите попълнения в Славия за пролетта са Цветозар Дерменджиев и Николай Праматаров.^[3]

Напуснали по време на сезона

• А група сезон 1995/96 a-pfg.com